Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Животът се подреждаше многообещаващо.

Филип Дюпен хвърли поглед на бележника със записаните срещи и видя името на Жозефин за петнайсет и трийсет. Позвъни на секретарката си и попита дали знае за какво става дума.

— Тя се обади и помоли за официална среща… Настоя да й определя час. Да не съм сбъркала нещо?

— Не, не — каза той и затвори, заинтригуван.

Когато Жозефин влезе в кабинета му, едва не получи удар. Беше с тен, русата й коса бе изсветляла още повече, изглеждаше отслабнала и по-млада и което бе най-впечатляващото, сякаш се бе освободила от някакъв товар. Не стъпваше като преди със сведен поглед и отпуснати рамене, сякаш се извиняваше, че съществува. Влезе в кабинета усмихната, разцелува го и се настани насреща му.

— Филип, трябва да говоря с теб…

Той я гледаше, усмихваше се, сякаш за да спре за миг времето, накрая попита:

— Влюбена ли си, Жозефин?

Объркана, тя изломоти „да“ и смущение замъгли погледа й. После попита:

— Личи ли?

— На лицето ти е изписано, вижда се в походката, в начина на сядане… Познавам ли го?

— Не…

Двамата се гледаха мълчаливо и Филип отново долови известно смущение в погледа на Жозефин, което го изненада и притъпи изпитаната току-що болка.

— Много се радвам за теб…

— Не съм дошла да говорим за това.

— А, така ли, аз пък мислех, че сме приятели…

— Точно по тази причина. Защото сме приятели, затова дойдох при теб. — Тя пое дълбоко дъх и започна: — Филип… Това, което ще чуеш, няма да ти бъде приятно и в никакъв случай не желая да мислиш, че искам да навредя на Ирис. — Пак се поколеба и Филип се зачуди дали ще има смелостта да му разкрие право в очите измамата с книгата.

— Ще ти помогна, Жо. Ирис не е написала „Смирената кралица“, написала си я ти…

Веждите й подскочиха и тя зяпна в мълчалива почуда.

— Знаел си?

— Подозирах и с времето подозренията ми се засилваха все повече и повече…

— Боже! Аз пък си мислех…

— Жозефин, нека ти разкажа как се запознах със сестра ти… Искаш ли да ни донесат нещо за пиене?

Жозефин преглътна и кимна, да, добре би било. Гърлото й беше пресъхнало.

Филип помоли за две кафета и две големи чаши вода. Жозефин кимна. Той започна своя разказ.

— Беше преди двайсетина години, бях новоизлюпен адвокат, упражнявал професията няколко години във Франция, и стажувах при „Дормън и Стелър“ в Ню Йорк, в отдел „Авторско право“. Ужасно се гордеех, повярвай ми! Един ден ми звънна някакъв шеф от американска киностудия, чието име ще премълча, спомена за неприятна афера и допълни, че можело да проявя интерес, тъй като в нея била замесена млада французойка. Попитах го за какво става дума и ето какво ми обясни… Имало общ проект на абсолвентите от специалност „Кино“ в Колумбийския университет. Колективен сценарий, отличен в края на годината от преподавателското тяло като най-блестяща, най-оригинална и най-завършена студентска творба. Сценарият бил екранизиран от някой си Габор Минар, който заснел половинчасов филм, финансиран от Колумбийския университет. Благодарение на положителните отзиви на преподавателите успял впоследствие да сключи договори за по-амбициозни проекти. Както било прието, филмът минал през други университети и всеки път бил отличаван с награда. Оказа се, че Ирис е състудентка на Габор, били в една група и тя също участвала в написването на сценария. Дотук нищо притеснително. Работата се размирисва по-късно… Ирис преработва сценария, променя някоя и друга подробност в сюжета, прави пълнометражна версия, която предлага в холивудска студия, същата, от която ми се обади въпросният човек, но като свой оригинален продукт. Във възторг от проекта, студията й предлага начаса седемгодишен договор като сценарист. Цифра с много, много нули. Понеже беше дебют, при това брилянтен, в специализирания печат се вдигна голям шум.

— Помня, вкъщи се говореше само за това. Майка ми направо летеше.

— И е била съвсем права! Безпрецедентен случай: току-що дипломирал се студент да получи подобен договор. Всичко щяло да мине по вода, ако една състудентка от екипа не се усъмнила. Докопала сценария на сестра ти, сравнила го с оригиналния и убедила студията, че Ирис е крадла, фалшификаторка, с две думи — престъпница по смисъла на американския закон! Случаят ме заинтересува, поех го, срещнах се със сестра ти и безумно се влюбих в нея… Направих всичко, за да я измъкна от това неприятно положение. Срещу което тя обеща да не работи никога в Щатите и кракът й да не стъпва там в продължение на десет години. Беше нарушила американските закони, които не се шегуват с измамниците. За тях това е голямо престъпление!