Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Тя толкова ни е помагала през последните години.

— Не е твоя работа, Ортанс. Това си е между нас с Ирис…

— Но, мамо… Веднъж и ти да можеш да й направиш услуга.

— Ортанс, повтарям ти, че не е твоя работа. Хайде на масата! Повикай Гари и Зое.

Повече не отвориха дума за това и се разотидоха да си лягат след вечерята. Ортанс остана впечатлена от решителния тон на майка си. Направо й затвори устата с новопридобитата си спокойна самоувереност. Това е нещо ново, размишляваше тя, докато се събличаше. Окачваше на закачалки новите дрехи, купени от леля й, когато мобилният й телефон звънна. Излегна се и заговори на английски. Сластният й тон заинтригува Зое, която се мъчеше да си облече пижамата, без да я разкопчава. След като разговорът приключи и Ортанс остави телефона си на нощното шкафче, Зое попита:

— Кой беше? Англичанин ли?

— Никога няма да се досетиш — отвърна Ортанс и се протегна морно.

Зое я изгледа със зяпнала уста.

— Кажи ми. Няма да издам. Обещавам!

— Не. Много си малка, ще се раздрънкаш.

— Ако ми кажеш, ще ти съобщя една страхотна тайна! Истинска тайна, каквито си казват възрастните!

Ортанс погледна сестра си. Беше сериозна, сякаш хипнотизирана от важността на разкритието.

— Истинска тайна? Не някаква измишльотина?

— Истинска тайна…

— Беше Мик Джагър…

— Певецът! Оня от „Ролинг Стоунс“?

— Запознах се с него на Мустик и… се сприятелихме.

— Ама той е стар, дребен, кльощав, сбръчкан, с голяма уста…

— На мен ми харесва! Дори много ми харесва!

— Ще се видите ли?

— Още не знам. Говорим си по телефона. Често…

— А другият, дето звъни непрекъснато, когато спя?

— Шавал ли? Край с него… Страхотна лепка! Ревеше, прегръщаше ми коленете, цялата ме олигави. Тотално изтрещя нещастникът!

— Ау! — възхити се Зое. — Опасна си, колко бързо ги сменяш.

— Трябва да сменяш бързо, в живота запазваш само това, което те интересува и може да ти послужи. Иначе си губиш времето… Е, каква е твоята тайна? — тя изкриви устни презрително, сякаш тайната на сестра й не се хващаше и на малкия пръст на Мик Джагър.

— Ще ти кажа… Обещай ми обаче да не издаваш на никого.

— Обещавам, заклевам се! — Ортанс протегна ръка и плю на пода.

— Знам защо мама не иска да помогне на Ирис да напише книгата…

Ортанс повдигна вежда.

— Знаеш ли?

— Да, знам…

Зое се чувстваше важна. Искаше да поддържа напрежението.

— И откъде научи?

Наслади се на учуденото и подканващо лице на сестра си, не издържа дълго и разказа какво бяха чули двамата с Александър, скрити в гардероба.

— Филип казваше на някакъв господин, че мама била написала книгата…

— Сигурна ли си?

— Да…

„Затова значи Ирис толкова настоява — помисли си Ортанс. — Тя иска от мама не да й помогне, а да й напише цялата книга!“

— Защото тя изобщо не е написала първата. Мама я е написала. Мама е страхотна, знаеш ли, тя е супер!

— Аха, сега започвам да разбирам… Благодаря ти, миличка Зое.

Зое разцъфна от удоволствие и погледна сестра си с обожание.

Беше я нарекла миличка Зое, не се случваше често! Обикновено я юркаше или се отнасяше с нея като с бебе. Тази вечер се отнесе сериозно. Зое се усмихна:

— Обичам те, когато си такава, Ортанс…

— Заспивай, миличка Зое, заспивай…

Ортанс в леглото си размишляваше. Животът беше прекрасен. Мик Джагър я преследваше по телефона, майка й се оказа успешна писателка, леля й не можеше да направи крачка без нея, парите щяха да потекат като река… В края на годината щеше да си вземе матурата. Трябваше да изкара много висока диплома, за да я приемат в някое реномирано дизайнерско училище. В Париж или в Лондон. Беше се информирала. Щеше да го обмисли. Ще учи, за да успее. За да не зависи от никого. Да очарова мъжете, да върви напред. Да има пари. Животът е лесен, когато прилагаш точните правила. Тя гледаше с жал съученичките си, които си губеха времето в очакване някой пъпчив дългуч да ги забележи. А тя, напротив, пресмяташе всяка своя стъпка. Шавал беше клекнал, а Мик Джагър търчеше подире й. Майка й щеше да спечели много пари… ако уреди авторските си права. Ортанс трябваше да следи да не я измамят! Как да постъпи? Към кого да се обърне за съвет?

Щеше да намери.

В края на краищата не беше толкова трудно да си извоюва място под слънцето. Трябваше само да се организира. Да не си губи времето да се влюбва. Да не се умилява. Да разкара Шавал, който вече не й е нужен, и да внуши на дъртия рокер, че е нейният приказен принц. Мъжете са толкова суетни! Очите й се затваряха в тъмното. Нагласи се в любимата си поза за сън — по гръб, ръцете отпуснати до тялото, краката преплетени, все едно са опашка на сирена. Или на крокодил. Винаги е обичала крокодилите. Никога не се е плашила от тях. Уважаваше ги. Помисли за баща си. Колко много се бе променил животът им, откакто ги напусна! „Горкият татко — въздъхна тя. — Както и да е, не бива да се размеквам, и той ще се оправи!“