Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Двете седяха на басейна в къщата на Шърли. На остров Мустик. Прекрасна къща, модерна, огромна. Разхвърлени бели кубове с големи прозорци, смайващи с модерния си дизайн, с изглед към морето. „Моят апартамент се побира във всяка от стаите“ — мислеше си Жозефин, когато се надигаше сутрин от великанското легло със сатенени чаршафи и тръгваше към трапезарията, където я очакваше закуската на фона на красивото тюркоазено море, от което ти секва дъхът.

— Накрая ще вземеш да ме убедиш, Жо. И аз ще започна да си говоря със звездите…

Шърли потопи ръка в синкавата вода на басейна. Децата спяха. Ортанс, Зое, Гари и Александър. Ирис се върна от Ню Йорк огорчена, мрачна и с убити илюзии. Затваряше се по цели дни в кабинета. Жозефин не разбра какво се бе случило в Ню Йорк. Филип нищо не й обясни. Обади й се веднъж по телефона с молба да вземе Александър за коледната ваканция. Жозефин нищо не попита. Имаше странното чувство, че не бива да се меси. Ирис се беше отдръпнала от нея. Тя се беше отдръпнала от Ирис. Сякаш някой бе срязал на две тяхна снимка и разпилял парчетата.

Жозефин огледа фасадата на къщата с огромната стъклена врата към терасата. В салона — бели канапета, бели килими, ниски масички с натрупани по тях списания и книги, снимки, картини по стените. Отморяващ и дискретен лукс.

— Как можеш да живееш в Курбвоа?

— Бях щастлива там… За мен беше промяна. Нов живот. Научих се да променям начина си на живот, толкова много животи ми се насъбраха! — тя отметна назад глава и затвори очи. Жозефин запази мълчание. — Искаш ли да отидем да погледаме малките рибки заедно с децата следобед? — попита Шърли и отвори очи.

— Защо не? Сигурно е красиво…

— Ще вземем маски, ще се гмуркаме и ще се наслаждаваме… Знам имената на всички риби. Ще кажа на Мигел да приготви лодката.

Тя направи знак на един мъж, който веднага се приближи. Каза му на английски да подготви лодката и да занесе на борда достатъчно маски и шнорхели, за да има за всички. Човекът се поклони и изчезна. „Тук е идвала през ваканциите, когато ми разправяше, че ходела в Шотландия“ — реши Жозефин.

Дните се нижеха безгрижни, леки, весели. Зое и Александър прекарваха времето си в басейна или в морето. Бяха станали същински златни рибки. Ортанс събираше тен край басейна, прелистваше луксозните списания от масичките в салона. Когато търсеше аспирин, Жозефин видя опаковка противозачатъчни, мушната сред вещите й. Не й спомена. Ще ми каже, когато реши. Имам й доверие. Не желаеше сблъсъци. Ортанс беше престанала да я напада. Което съвсем не значеше, че е станала любвеобилна и нежна…

Посрещнаха Коледа на терасата в топлата звездна нощ. Шърли беше оставила подарък за всеки в чинията му. Жозефин отвори своя и откри гривна „Картие“. И Ортанс, и Зое получиха гривни. За Александър и Гари имаше мобилни телефони последен модел. „Така ще можеш да ми изпращаш имейли и снимки, когато сме разделени“ — пошушна Шърли, допряла устни до косата на сина си, който й благодари с целувка. Вече трябваше да се привежда, за да го стигне майка му. Всеки път, когато очите им се срещнеха, в тях искреше огромна любов.

В съседната къща имаше купон. Гари и Ортанс попитаха дали може да отидат. Шърли им разреши с бърза размяна на погледи с Жозефин и двамата се изнесоха веднага след последните хапки от тортата. Зое отиде да си легне, отнасяйки своето парче, последва я Александър.

Шърли взе бутилка шампанско и предложи на Жозефин да слязат до частния плаж долу, в подножието на къщата. Настаниха се в опънатите хамаци и се загледаха в звездите.

С чаша шампанско в ръка, покрила крака с края на пареото си, Шърли започна своя разказ.

— Знаеш ли историята на кралица Виктория, Жо?

— Бабата на Европа, дето уредила всичките си деца и внуци в кралските семейства и царува петдесет години?

— Същата… — Шърли направи кратка пауза и погледна към звездите. — Виктория е имала две любови в живота си: Албърт, за когото всички знаем, и Джон…

— Джон?

— Джон… Джон Браун. Един шотландец, който й бил лакей. Албърт, голямата й любов, умрял през декември 1861 след двайсет и една години брак. Виктория била четирийсет и две годишна. Майка на девет деца. Изтърсачето, момиченце, било само на четири годинки. Била станала и баба. Доста пълна ниска жена с отвратителен характер. Била кралица на място, но това не й понасяло. Обичала простите неща: кучетата, конете, природата, пикниците… Обичала селяните, замъците си, следобедния си чай, играта на карти, мързелуването под дебелите дъбови сенки. След смъртта на Албърт се чувствала много самотна. Приживе той неотстъпно бил до нея, съветвал я, помагал й, понякога я мъмрел! Албърт й казвал как да се държи, как да постъпва. Не знаела как да живее сама. Джон Браун се оказал до нея, верен, внимателен. Много скоро Виктория вече не можела без него. Той я следвал навсякъде. Пазел я, бдял над нея, грижел се за нея, дори предотвратил някакво покушение! Открих писма, в които тя говори за него… Пише: „Той е изключителен, прави всичко за мен. Той е едновременно мой лакей, коняр, мой паж, дори моя камериерка, бих казала, така неуморно подрежда палтата и шаловете ми. Винаги той води понито ми, той се грижи за мен, когато сме навън. Мисля, че никога не съм имала друг толкова грижовен, верен, внимателен прислужник.“ Трогателна е, когато говори за него. Все едно е малко момиченце. Джон Браун бил на трийсет и седем години, с рошава брада и плачлив. Английският му бил елементарен и маниерите му твърде груби. Много скоро близостта им започнала да скандализира обкръжението й. Взели да наричат Виктория госпожа Браун. Обвинявали я, че си е загубила ума, че е полудяла. Връзката й с него се превърнала в „скандала Браун“. Вестниците пишели: „Шотландецът бди над нея с очите на Албърт.“ Защото малко по малко Джон Браун започнал да прекалява. На официалните церемонии се появявал редом с нея. Превърнал се в неизбежна фигура, тя не мърдала и на крачка без него. Дала му титлата ескуайър, най-ниското стъпало на благородническата йерархия, купила му къщи, които украсила с кралския герб, и го наричала пред всички „най-прелестното съкровище на сърцето ми“. Намерили се писъмца, които му подписвала с: I can’t live without you. Your loving one 32 32 Не мога да живея без теб. Любяща те (англ.). — Б.пр. . Хората били дълбоко възмутени…