Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Целуна я, стисна я силно за рамото, обърна се към мъжа, който продължаваше да седи на изтривалката, и небрежно подхвърли:

— Hi, Jack, why don’t you come in? 31 31 Здрасти, Джак, ще влезеш ли? (англ.) — Б.пр.

Гари веднага разбра за какво става дума, когато Жо спомена за мъжа в черно.

— Чантата ми е у мен и оттук направо ще отида на училище утре, кажи на мама да не се безпокои, знам да се пазя.

Докато вечеряха, Зое, заинтригувана, започна да подпитва. Понеже се бе прибрала по-рано от Гари и Ортанс, тя видя човека пред вратата на Шърли.

— Този господин татко ти ли е?

— Зое, престани! — спря я Жо.

— Не може ли да го попитам дали е татко му?

— Не му се говори за това. Не виждаш ли… Остави го на мира.

Зое лапна огретена, задъвка го без особено желание, остави вилицата си и каза натъжена:

— Искам да ти кажа само, че на мен ми е много мъчно за моя татко… По-хубаво си беше, когато живееше с нас… Не е лесно без татко.

— Зое, дразниш ме — възкликна Ортанс.

— Постоянно се боя да не го изядат крокодилите. Крокодилите са лоши…

— Нали не те изядоха това лято — тросна се Ортанс, изнервена.

— Не, ама аз много внимавах.

— В такъв случай си кажи, че и татко много внимава.

— Понякога е разсеян. Понякога стои дълго време и ги гледа в очите… Казва, че тренирал, опитвал се да разбере какво мислят…

— Глупости говориш!

Ортанс се обърна към Гари и го попита дали не иска да спечели малко джобни пари, като участва в модно ревю.

— В Диор търсят за новата колекция високи красиви момчета с романтично излъчване.

Ирис я беше попитала дали няма приятели, които биха се навили.

— Спомена ми за теб… Помниш ли, когато ходихме да я гледаме в студио „Пин ап“? Каза, че си много красив…

— Не съм много сигурен дали искам — заяви Гари. — Не обичам да ми пипат косата и да ме обличат.

— Ще бъде гот! Ще дойда с теб.

— Не, Ортанс, благодаря. Но ми беше приятно да присъствам на фотосесията на Ирис. Искам да стана фотограф.

— Може пак да отидем, ако кажеш. Ще я попитам…

Свършиха с вечерята. Жо раздигна масата, Гари сложи съдовете в съдомиялната, Ортанс забърса масата, а през това време Зое просълзена мрънкаше: „Искам си моя татко, искам си моя татко.“ Жозефин я гушна и я отнесе в леглото й, преструвайки се, че много й тежи, защото вече е станала толкова голяма, толкова красива, че все едно носи звезда. Зое потърка очи и попита:

— Мамо, наистина ли мислиш, че съм красива?

— Ама разбира се, любов моя, като те гледам, понякога ми се случва да се питам коя е тази красива девойка, която живее тук?

— Толкова красива колкото Ортанс ли?

— Толкова красива колкото Ортанс. Толкова шик колкото Ортанс, толкова неустоима колкото Ортанс. С тази разлика, че Ортанс го знае, а ти не. Ти пък си мислиш, че си малкото грозно патенце. Нали не греша?

— Трудно е да си мажа, когато имаш по-голяма сестра… — тя въздъхна, обърна глава на възглавницата и затвори очи. — Мамо, може ли да не си мия зъбите тази вечер?

— Добре, но по изключение…

— Толкова съм уморена…

На другия ден около обяд Шърли потропа на вратата на Жозефин.

— Успях да го убедя да си тръгне. Не беше лесно, но си замина. Казах му, че не трябва да идва тук, че във входа живее един от разузнаването…

— И той повярва ли?

— Предполагам. Жозефин, тази нощ взех решение. Ще се махна. Вече е краят на ноември, той няма да се върне скоро, но трябва да се махна оттук. Ще отида да се скрия на Мустик.

— Мустик? Островът на милиардерите, на Мик Джагър и на принцеса Маргарет…

— Да. Имам къща там… Там той няма да се появи. Ще видя по-нататък, но едно е сигурно — повече не оставам тук.

— Искаш да се местиш? Да ме оставиш?

— И ти искаше да се местиш, помниш ли?

— Ортанс, не аз…

— Знаеш ли какво ще направим? Ще заминем всички на острова за коледната ваканция и после аз ще остана. Гари ще се върне с теб да си завърши годината и да се яви на матура. Ще бъде глупаво да прекъсва образованието си. Ще се грижиш ли за него?

Жозефин кимна.

— Ще направя всичко за теб…

Шърли стисна ръката й.

— След това ще видим какво ще правим… Пак ще се преместим. Свикнала съм…

— И не искаш да ми кажеш за какво става дума?

— Ще ти кажа, когато отидем за Коледа на Мустик… ще се чувствам по-сигурна там.

— Не те заплашва нищо все пак, нали?

Шърли се усмихна уморено и вяло.

— Засега поне всичко е наред.

Марсел Гробз потриваше ръце. Всичко вървеше по вода. Беше разширил империята си, поглъщайки братята Зан, изпреварвайки на косъм германците, англичаните, италианците и испанците, които точеха зъби. Блъфира хладнокръвно и спечели. Сега държеше всичко в ръцете си. Успя и да извади Анриет от фирмата и наскоро нае точно срещу кантората си голям апартамент за Жозиан и Младши. Сградата беше хубава, с портиер, домофон, стаи с високи тавани, лъскав паркет като във Версай и камини. Съседите до един бяха от голямото добрутро: барони, баронеси, един премиер, един академик и любовницата на известен индустриалец. Марсел беше сигурен, че Жозиан ще се върне. Сто на сто. Сто на сто. Сутрин, когато отиваше на работа, се качваше по стълбите на пръсти, движеше се бавно, отваряше вратата и стискаше очи, казвайки си: „Сигурно е тук малката ми гургуличка! С набъбналото коремче и разрошена руса коса! Седнала зад бюрото, притиснала с брадичка телефонната слушалка, ще ми каже «господин еди-кой си звъня, господин ’нам кой си чака да си получи поръчката, размърдай си задника, Марсел, по-живо!» Аз пък няма нищо да й кажа, просто ще пъхна ръка в големия си джоб, ще извадя ключовете от ремонтирания и подновен апартамент, ще й ги подам и ще й кажа да отиде да ме чака там. Да мързелува, да се развлича, да набива говежди котлети и недопечени меса, за да бъде Младши дебело розовобузо бебе, гръмогласно и яко като канара. По цял ден да се излежава на голямата спалня в нашата стая, да нагъва желирани бонбони, тлъста сьомга и зелен фасул заради хлорофила. Остана само да се окачат пердетата в стаята. Да не забравя да помоля Жинет да се заеме с тази работа.“