Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

В следващия се извърна към дребна блондинка, съвсем малка женичка с дълга циганска пола и бяла тениска. Малко невзрачна, но красива и усмихната, тя се губеше във великанската му сянка.

„Elisa… my wife“ 26 26 Елиза, съпругата ми (англ.). — Б.пр. — каза той, хвана я за рамото и я представи на Ирис.

Елиза кимна: „How are you, nice to meet you.“ 27 27 Как сте? Радвам се да се запознаем (англ.). — Б.пр. Ирис я погледна смаяно. „Ти… ти си женен?“ — обърна се тя с разтреперан гласец към великана. „Yes and I have three kids!“ 28 28 Да, и имам три деца (англ.). — Б.пр. , след което пусна Ирис, сякаш беше някакъв предмет, който за миг бе харесал, и настани жена си до себе си. До масата се бяха приближили други хора, той отново се надигна и продължи да раздава прегръдки със същия устрем и топлота. „Здравей, Джак! Здравей, Тери! Здравей, Робърта!“ Награбваше ги един подир друг, придърпваше ги към гърдите си, създаваше им усещането, че за него са най-важните хора на света, след което ги представяше на жена си, която бе притиснал здраво до себе си. Какво великодушие! Каква сила! — не можеше да не му признае Филип. Същият като филмите си: нехайно-бляскав. Прожектор. Осветява те за миг с най-искрен щедър и неудържим порив, а в следващия отново те запраща в сянката, понеже погледът му вече е насочен другаде. Сякаш ти дарява обичта си, обсипва те с внимание, а после се отплесва и осветява някой друг, изоставил в самота предишния обект.

Ирис се върна на мястото си. Без да продума.

И сега спеше в първа класа на „Ер Франс“. Или се преструваше, че спи. Завръщането ще бъде тежко, реши Филип.

Джон Гудфелоу се беше справил изкусно със задачата. Успя да проследи всяка крачка на Габор Минар, да убеди продуцента му да го накара да дойде в Ню Йорк и да присъства на вечерята във „Уолдорф“. Снощната среща им коства огромни и продължителни усилия. Бяха им необходими цели две години. Три пъти претърпяха провал: в Кан, Довил и Лос Анджелис. Този човек беше неуловим. Заявяваше, че ще дойде, и в последната минута променяше плановете си и летеше към друга дестилация. За да осигури присъствието му, Джон бе подмамил продуцента и протежето му, обеща им среща с лидера на американската киноиндустрия. На американеца пък обеща, че Габор Минар ще участва в следващия му филм. Грижливо скалъпени лъжи с помощта на грижливо подбрани посредници. Нестабилна кула от измислици. До последната минута не беше сигурно дали птичката ще кацне.

На следващия ден двамата се срещнаха по обяд в бара на хотел „Уолдорф“ и Филип поздрави Джон за отлично свършената работа.

— Не съм виждал друг човек, толкова труден за откриване! — възкликна Джон. — А твърдя, че съм бил свидетел на какво ли не. Той е непрекъснато в движение. Видяхте ли жена му? Красавица! Понякога ми става жал, като я гледам, има изтощен вид. Покрай безбройните контакти, които осъществих, успях да се запозная с нея. Сигурен съм, че й се иска да се установят някъде. Интелигентна жена, познава го отлично, затова го придружава навсякъде. Остава в сянка. Досега в пресата не се е появявала нито една нейна снимка, нито снимка на децата. Малцина знаят, че е женен! Зад поведението му на бохем се крие верен съпруг. Отдаден е на работата си, не се занимава с жени. Или най-много дребна забежка с някоя скриптерка или гримьорка след нощна разпивка. Нищо, което да засенчи жена му. Безкрайно я уважава. Обича я. Тя му е опората. Намерил е другото си аз и сигурно ще ви се стори странно, но той е сантиментален. И тя е била актриса, но много скоро е осъзнала, че в двойката им няма място за двама творци. И тя като него е унгарка. И тя като него е космополит. Човек на изкуството. Луда глава и тя, но достатъчно разумна, когато се наложи. Затова е винаги до него. С децата и багажите, с гувернантката, която е като член на семейството. Децата ходят на училище, когато баща им снима някъде или пише сценарий за филм. Говорят всякакви езици, но не съм сигурен, че пишат и четат на тях! Казаха ми, че един от синовете му искал да стане футболист и заради това не се нуждаел от много учене! — той се усмихна и си поръча портокалов сок и кафе. — Някаква друга работа за мен?

— Съжалявам, Джон. Имам само една жена. И не знам докога.

Двамата се засмяха.

— Тя как реагира?

Филип сложи пръст на устните си.

— Нищо. Пълна тишина. Дума не е обелила от снощи.

— Ужасно страдате от тази история, нали?

— Джон, не знаете какво е да живеете в тройка. И то с призрак. Как го беше идеализирала! Струваше й се перфектен: красив, интелигентен, прочут, богат, пленителен, ослепителен…