Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Във всеки случай, не и чистоплътен. Наистина е мръсен. Би могъл да направи малко усилие!

— Сега у вас проговаря английския джентълмен с деликатно обоняние. Габор е унгарец, за него душата е важна, а не дали е изпран и огладен!

— Жалко, защото ми харесваше да работя с вас.

— Когато имате път през Париж, обаждайте ми се, ще обядваме заедно. Говоря сериозно, не от гола любезност.

— Знам… започнах да ви опознавам. Вие сте деликатен и верен човек. В началото ми изглеждахте малко… стегнат, старомоден, но всъщност сте човек, към когото се привързваш.

— Благодаря, Джон.

Докато закусваха, си говориха за кино, за Дорис, жената на Джон, която се оплаквала, че не му вижда очите, за децата му, за живота, който водеше. На сбогуване си стиснаха ръце. Филип го проследи с тъжен поглед, докато се отдалечаваше. Срещите им на „Роаси“ щяха да му липсват. В тях имаше нещо тайно, което му се нравеше. Засмя се вътрешно, пошегува се със себе си, „и ти си един авантюрист, ти, с безупречно сресаната на път коса“.

Ирис се размърда и изговори нещо насън, което Филип не разбра. Останала й беше още една лъжа, една илюзия, на която да се посвети, нейният роман. „Сигурен съм, че не тя го е написала. Написала го е Жозефин.“ Жозефин. Беше й се обадил преди полета до Ню Йорк да му преведе един договор и тя много любезно бе отказала. „Налага се да се заема отново с моя ДТ.“ — „Какво е ДТ?“ Разтълкува му го: дисертационен труд. „Защо отново? Да не си го изоставила?“ Тя помълча, след което каза: „Ти винаги си много внимателен, Филип! Трябва предпазливо да изговарям всяка дума, опасен си.“ — „Внимателен съм само с хората, които обичам, Жо…“ Настъпи неловко мълчание. Нейната непохватност се бе превърнала в прекрасен чар, забулен в тайнственост. Мълчанията й вече говореха не за объркване, а за проницателност. Тя му липсваше. Изпитваше все по-силно желание да говори с нея и да споделя. Случваше се да набере номера й, но затваряше, преди да чуе сигнала.

Погледна спящата красавица на съседната седалка и прецени, че любовта му с Ирис скоро ще приключи и че ще му се наложи да уреди въпроса така, че да не загуби Александър. Щеше ли тя да се бори, за да си го вземе? Не беше много сигурен…

— Ама и ти, никога няма да престанеш да ме учудваш! Забиваш глава в умивалника и цялото ти минало изплува! Ей така, хоп! Магическата мивка!

— Кълна ти се, че беше точно както ти го разказах. Трябва да си призная обаче, че от известно време нещата бяха започнали да се разплитат малко по малко, паметта ми наместваше едно по едно парченцата на мозайката, но все още липсваше най-важното, основното, което да ги осмисли…

— What a bitch, your mother! 29 29 Каква кучка е майка ти (англ.). — Б.пр. Знаеш ли, че неоказването на помощ на лице, изложено на опасност, е подсъдно?

— Какво според теб е трябвало да направи? Можела е да спаси само една от нас. Избрала е Ирис…

— На всичко отгоре я защитаваш.

— Не й се сърдя. Все ми е тая. Нали се спасих…

— Да, но на каква цена!

— Станах по-силна, откакто се освободих от миналото. Това е дар от небесата, повярвай ми…

— Престани да ми говориш за небесата.

— Убедена съм, че имам ангел пазител, който бди над мен…

— Какво правеше този твой ангел през последните години? Шиеше си нови крила?

— Научи ме на търпение, упоритост, постоянство, даде ми смелост да напиша книгата, даде ми парите от книгата, които ме измъкнаха от ежедневните ми тревоги. Обичам си го моя ангел пазител. Случайно да имаш нужда от пари? Защото сега, след като се очертава да стана много богата, не ми се ще да стана скъперница!

— Престани, аз съм супербогата — Шърли сви рамене, нервно кръстоса и прекръстоса крака.

Бяха във фризьорския салон, за да повторят процедурата с кичурите. Главите им бяха оплетени в нишки сребристо фолио, сякаш бяха коледни елхи.

— Продължаваш ли да си говориш със звездите?

— Говоря си направо с Бог, когато говоря с тях… Когато имам някакъв проблем, го моля да ми помогне, да ми даде сили и той го прави. Винаги ми отговаря.

— Жо, тая работа не ми харесва…

— Шърли, много съм си добре. Не се притеснявай за мен.

— Говориш странни работи. Лука се прави, че не те познава, ти се паникьосваш, пъхаш си главата под водата в умивалника и изплуваш, излекувана от стара травма. Да не се вземаш за Бернадет Субиру? 30 30 Света Бернадет (1844–1879) — 14-годишна френска девойка, на която се явявала Дева Мария в пещера недалеч от родния й град Лурд. Канонизирана от папа Пий XI през 1933 г. — Б.пр.