Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Отблъсна го: „Не, не, моля ви, не.“

Той се отдръпна учуден. Подчини се. Извини й се и с уж нехаен тон каза:

— Няма да ви досаждам повече. Да забравим. Ще се видим ли утре на закуска?

Тя кимна и го проследи с поглед как излиза от стаята, а в гърдите й напираха ридания.

— Нула, Шърли! Аз съм кръгла нула. Той ме прегърна, целуваше ме, беше толкова хубаво, толкова хубаво, а от ума ми не излизаше мисълта за тлъстините ми, за памучните гащи… Той си тръгна, а аз неудържимо плаках… Сутринта на закуската си говорихме нормално, сякаш нищо не се беше случило. Той беше много любезен, сърдечен, току ми подаваше панерчето с кроасаните, попита ме дали съм спала добре, в колко часа тръгва влака ми. Отказвах да сложа в уста дори хапка от кроасана, бях бясна, боях се, че може да стана още по-дебела. Този мъж е мечтата на живота ми, а аз го отблъснах! Луда съм, сигурно съм полудяла… Край, за нищо не ставам. Животът ми свърши.

Шърли я остави да довърши и без да спира да разточва кората за сладкиша, който правеше, отсече:

— Животът ти не е свършил, а едва започва. Единственият проблем е, че ти не го знаеш. Току-що написа книга, която се оказа истински триумф…

— Не е моя.

— Не я ли написа ти въпросната книга?

— Да, обаче…

— Няма обаче, има ти и никой друг — заяви Шърли и я посочи заплашително с точилката.

— Да, но…

— Но не знаеше, че можеш да пишеш. Следователно, да бъдем справедливи, сестра ти ти направи услуга… Нямаше да напишеш книгата, ако тя не те бе помолила, а на всичкото отгоре и ще спечелиш доста пари.

— Така е, вярно е.

— Благодарение на нея откри, че можеш. Печелиш точка. Сега ми направи удоволствието да забравиш книгата. Забрави я и си живей тихо и кротко живота… Пиши. Пиши за себе си! От свое име. Желаеш един мъж и го отблъскваш, искаш да пишеш и се колебаеш, мамка му, стига, Жо, отчайваш ме с тези твои колебания и съмнения. И най-вече, най-вече престани да повтаряш, че си грозна и дебела! Не, не си.

— Защо тогава се виждам такава, можеш ли да ми обясниш?

— Одри Хепбърн е била убедена, че е грозна, я си спомни. Всички се смятаме за грозни!

— Ти не!

— Да кажем, че за разлика от теб аз съм получила повече обич в детството си. Имах страхотната любов на майка ми, която трябваше скришом да ме обича, но ме обичаше безкрайно. Както и баща ми!

— Каква беше майка ти?

Шърли се поколеба за миг, набучка с вилица разточеното тесто и подзе:

— Не беше от приказливите, не беше експанзивна, но щом влезех в стаята, лицето й се озаряваше, бръчките й се изглаждаха, притесненията й се изпаряваха. Не ме прегръщаше, не ме целуваше, но ме гледаше с такава огромна любов! Усещах я с такава сила, че понякога нарочно се връщах в стаята, за да видя отново и отново радостта на лицето й! Тя ме изгради мълчаливо, без да ми се меси, даде ми такава солидна основа, че за мен не съществуват съмненията, които те терзаят…

— А баща ти? — продължи Жозефин, учудена, че Шърли заговори за детството си, и с намерение да се възползва и да я доразпита.

— И той беше такъв. Също толкова тих и дискретен като майка ми. Никога никакъв жест пред хората, нито целувка, нито прегръдка. Не му беше присъщо. Но винаги можех да разчитам на него. Това важеше и за двамата, а да ти кажа, животът им невинаги е бил лесен… За теб това е непознато. Ти си израснала самотна, неуверена. И до днес все още си нестабилна, но ще се справиш, Жо, ще се справиш!

— Вярваш ли? След случилото се онази нощ с Лука не ми се вярва…

— Това е просто епизод, перипетия. Не е краят. И ако не се получи с него, ще стане с друг някой…

Жозефин въздъхна и започна да брои резенчетата ябълка, които Шърли нареждаше върху тестото.

— Защо ги режеш толкова тънки?

— Защото е по-вкусно… Стават по-хрупкави.

— Къде се научи да готвиш?

— В кухнята…

— Много остроумно!

— Край на откровенията за днес, красавице моя. Прекалено си развързах езика… Знаеш ли, че си станала голяма хитруша?

Шърли метна ябълковия сладкиш във фурната, нагласи часовника и предложи на Жозефин да отворят бутилка хубаво вино, за да отпразнуват новия й живот.

— Новия ми живот или последния ми провал?

— Your new life, stupid! 24 24 Новия ти живот, глупаче (англ.). — Б.пр.

Тъкмо пиеха за новата и смела Жозефин, когато Гари влезе в кухнята, следван по петите от Ортанс. Той държеше мотоциклетна каска, косата му стърчеше на всички страни. Приближи се до майка си и я целуна по главата.

— Готова ли си със сладкишите, миличка мамо? Ако искаш, да ги разнеса. Един приятел ми даде мотора си…