Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Нали Кармен няма да ни открие?

— В кухнята е, гледа любимия си сериал…

— Ами баща ти?

— Ще се прибере късно. Престани да мислиш за това! Съсредоточи се и нека първо повикаме Големия бял заек…

Зое затвори очи и Александър произнесе магическите слова:

— Hello White Rabbit, where are you, White Rabbit?

— Here I am, little children… Where do you want to go today?

— Central Park… New York… The imagine garden…

— Okay, children, fasten your seat belts! 20 20 Здрасти, Бели заеко, къде си, Бели заеко? — Тук съм, малки дечица… Къде искате да отидете днес? — В Сентрал парк… Ню Йорк, градината на въображението. — Готово, деца, затегнете коланите! (англ.). — Б.пр.

Престориха се, че си закопчават коланите.

— Никога не съм била в Сентрал Парк — прошепна Зое.

— Аз съм бил. Тихо. Да го последваме… Ще видиш колко е красиво. Представи си… Има каляски, теглени от коне, езера с патици и скулптура на Алиса в страната на чудесата… В Сентрал Парк има статуя и на Големия бял заек!

Бяха готови да поемат за Сентрал Парк, когато вратата на кабинета се отвори и се чуха стъпки.

— Да не е баща ти?

— Шшт! Чакай… ще видим.

— Не може да видим, нали сме затворени.

— Колко си глупава! Чакай… Може би е Големия бял заек.

Беше Филип. Чуха го да говори по телефона. На английски.

— Мислиш ли, че и той играе с нас? Знае ли за ССВС?

— Шшт! — той сложи ръка на устата на Зое и двамата се заслушаха със затаен дъх.

— She didn’t write the book, John, her sister wrote it for her. I am sine of it 21 21 Тя не е написала книгата, Джон, сестра й я е написала. Сигурен съм (англ.). — Б.пр. …

— Той какво казва?

— Чакай!

— Yes, she’s done it before! She’s such a liar. She made her sister write the book and she is taking advantage of it! It’s a big hit here in France… no! Really! I’m not kidding! 22 22 Да, и преди е правила такива неща! Тя е такава лъжкиня! Накарала е сестра й да напише книгата и сега се възползва от това! Книгата жъне голям успех тук, във Франция… не! Сериозно! Не се шегувам! (англ.) — Б.пр.

— Какво казва? Нищо не разбирам!

— Колко си досадна, Зое! Почакай малко. После ще ти преведа. Ще пропусна нещо заради теб.

— So let’s do it. In New York… At the film festival. I know for sure he’s going to be there. Can you manage everything? OK… We talk soon. Let me know 23 23 Да го направим тогава. В Ню Йорк… На кинофестивала. Сигурен съм, че той ще присъства. Можеш ли да го уредиш? Окей… Скоро ще се чуем. Дръж ме в течение (англ.). — Б.пр. …

И затвори телефона.

Скрити в шкафа, недоумяващи, шашнати, двете деца не можеха да помръднат. Не смееха да пошепнат, нито да шавнат. Филип пусна стереоуредбата и се понесе класическа музика, така че можаха да поговорят.

— Какво каза той? Какво каза? — настоя Зое, която беше махнала кръглите очилца.

— Каза, че майка ми не е написала книгата. Че твоята майка я е написала. Че майка ми и друг път е постъпвала така и че е голяма лъжкиня.

— Ти вярваш ли?

— След като го казва, значи е истина… Той не лъже, убеден съм.

— Вярно е, че заради този дванайсети век книгата ми прилича повече да е от майка ми. Значи тя я е написала, а твоята майка… Но защо, Алекс, защо?

— Не знам защо…

— Да попитаме ли Големия бял заек?

Александър я изгледа със сериозен вид.

— Не, ще останем още малко тук. Може татко пак да говори по телефона!

Чуваха Филип да крачи из стаята. После спря. Досетиха се, че пали пура, и скоро доловиха мириса й.

— Как смърди! — възнегодува Зое. — Искам да излезем. Не мога да дишам.

— Изчакай, докато той се махне. Не бива да ни вижда тук… Защото иначе няма да има ССВС. Ако някое тайно място се разкрие, край с него… Потърпи малко, изчакай.

Не им се наложи дълго да чакат. Филип излезе от кабинета си да пита Кармен къде са децата.

Измъкнаха се и тихомълком се добраха до стаята на Александър, където Филип ги откри, седнали на пода и потънали в четене на комикси.

— Как сте, деца?

Те се спогледаха неловко.

— Да не ви уплаших? Искате ли заедно да изгледаме някой филм? Утре няма училище, значи може да поостанете до по-късно.

Те кимнаха успокоени и се сдърпаха при избора на филма. Александър искаше „Матрицата“, а Зое — „Спящата красавица“. Филип ги сдобри с предложението за „Убиецът живее на № 21“.

— Зое, ще останеш доволна. Малко ще се уплашиш, но краят е хубав.

Настаниха се пред телевизора и докато Филип зареждаше касетата, двете деца се спогледаха сериозно като съучастници.

Лука й беше споменал преди шест месеца: „През октомври в Монпелие ще има симпозиум, посветен на сакралното в средновековието. Аз ще участвам, вие можете да се запишете и да изнесете реферат по темата. Още една публикация ще бъде плюс за вас.“ И сега тя заминаваше при него в Монпелие. Неговият доклад беше за петък. Нейният бе предвиден за събота следобед.