Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Ама ще го направя, душко, ще го направя, щом се наложи. Обещавам ти, ще бъда на висота!

— На висотата на дребнавата си душа? Не е нужно да се престараваш, виж се, вече пълзиш по мокета!

Жозиан се надигна, приглади смачканата си рокля, изпъна я горе, грабна дамската си чанта и заяви, посочвайки театрално с ръка бюрото и стаята:

— Погледни ме добре, Марсел Гробз, защото повече няма да ме видиш. Отказвам се, отлитам, стопявам се в атмосферата. Няма смисъл да изпращаш да ме следят, отивам си, махам се веднъж завинаги! Да ти кажа, че ми досаждаш, ще прозвучи прекалено нежно, отвратена съм от подлостта ти.

— Душко, обещавам…

— Колко време стана, откакто получавам само обещания! Откакто те познавам, само това ми сервираш. Задръсти ми се хранопроводът от обещания. Повръща ми се. Не ти вярвам вече, Марсел…

Тя се наведе, грабна пътната чанта и потропвайки решително с високите си токчета, напусна фирмата на Марсел Гробз на 22 октомври точно в единайсет часа и петдесет и осем минути.

Не спря да поздрави Рьоне.

Не спря да се разцелува с Жинет.

Не въздъхна, минавайки покрай глицинията.

Не се обърна, след като мина през портала и излезе на улицата.

„Ако забавя крачка — каза си тя, загледана право напред, — няма да се махна никога.“

След вечерята Александър заведе Зое в скривалището си.

То беше в малък нормандски гардероб, който баща му бе купил от един вехтошар в Сен Валери ан Ко. Бяха ходили дотам тримата семейно. Баща му имаше среща с клиент англичанин на малкото нормандско пристанище. Англичанинът го чакаше на корабчето си. След няколко часа, прекарани на борда, поеха покрай брега на разходка. Спряха при един търговец на стари вещи. Александър запрелиства разни стари комикси, а родителите му потънаха в задната част на дюкяна с надеждата да изровят някоя забравена картина. Така и не откриха, но за сметка на това баща му се влюби в нормандското гардеробче. Майка му не го искаше, твърдеше, че нямало да подхожда на мебелите им, щяло да е не на място, щяло да стои направо ужасно… „Сега никой не купува нормандски гардероби, Филип!“ Баща му обаче настоя: „Толкова малки вече няма никъде, във всеки случай аз не съм виждал, ще го сложа в кабинета си, няма да ти се натрапва и съвременните мебели ще изпъкват по-ярко, харесва ми да смесвам стиловете, знаеш го, а и ще внесе нотка на топлота, ще събуди спомени за буржоазни семейства, нали и самите ние сме буржоазно семейство?“

Александър не разбра напълно края на изречението, но бе сигурен, че баща му ще купи гардероба.

Филип го сложи в кабинета си и Александър свикна да се крие в него. Гардербчето миришеше на паста за полиране и на лавандула и ако човек се заслушаше, можеше почти да долови плисъка на вълните и ударите на мачтите, които се блъскаха една в друга. Беше облечено отвътре с жълтозелена кретонена дамаска. Детето влизаше, затваряше вратите, слагаше си слушалките на уокмена и свито на кълбо, облегнало глава на стената, потъваше в своя ССВС (Супер Секретен Въображаем Свят). В този ССВС имаше една страна, в която хората живееха в духа на песента на Джон Ленън Imagine . Друг задължителен аксесоар за ССВС: очила с кръгли стъкла, с които да вижда невидимото. Често вземаше Зое със себе си. „Виж — разказваше й той, — в ССВС пейзажите са от сладкиши, хората са облечени в бяло, никой не се мие, всички са чисти и всеки прави каквото си поиска. Там няма учители, няма пари, няма училища, бележки, задръствания, няма разведени родители, всички се обичат, единственото правило е да не досаждаш на другите обитатели.

И да говориш английски.“

Много държеше на последното. Отначало Зое доста се измъчи. Александър говореше свободно английски, понеже всяко лято родителите му го изпращаха в английско училище. Тя изцяло разчиташе на братовчед си и ако нещо не разбираше, той й превеждаше. А ако не й превеждаше, примираше от страх, докато го слушаше, без да разбира. Тя държеше братовчед си за ръка и чакаше продължението на приключенията, които той съчиняваше. Александър изпълняваше всички роли, дори на вятъра и бурята!

Тази вечер Кармен им поднесе вечерята рано. Ирис отиде на някакво тържество за книгата, а Филип — на делова вечеря. Александър и Зое бързо се оттеглиха в кабинета на Филип и със заговорнически вид се напъхаха в магическия гардероб. Александър беше създал цял ритуал. Първо трябваше да си сложат очила с малки кръгли стъкла и да кажат три пъти: Hello, John, hello, John, hello, John. След което сядаха, свити на кълбо, затваряха очи и пееха песента на Джон Ленън: Imagine there’s no countries, it isn’t hard to do, nothing to kill or die for, and no religion too 19 19 Представи си без държави свят, / не е тъй трудно, разбери, / да няма за какво да стреляш, брат, / да няма и религии дори (англ.). — Б.пр. . И накрая, хванати за ръка, чакаха да дойде някой пратеник от ССВС и да ги отведе.