Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Същото обаче не се отнасяше за него.

Мечтите му да стане милиардер благодарение на чантите и консервите крокодилско месо загиваха. Крокодилите се оказаха ненадеждна суровина: тлъсти, взискателни, безпомощни. Ядяха само пилешко или човешко. Всичко, което не им харесваше, оставяха да гние на слънцето! „Сякаш са раснали в петзвезден хотел“ — ругаеше Антоан и обръщаше количките, препълнени със смес от ориз, специални водорасли и стриди, които поръчваше в Сао Пауло. Те изобщо не докосваха тази храна. Нито патешкото, нито рибата. Искаха си пилешкото. Когато им даваха друга храна, извръщаха глави.

— Виж ги ти, не е истина! — процеди през зъби Антоан. — Толкова са затлъстели, че дори не могат да се покатерят върху женските, забеляза ли? Не ги удостояват с поглед, колкото и да ги ухажват и да им се умилкват.

— Кеф им е да те гледат как се дразниш. Знаят си, че отново ще излязат победители…

— Няма да е за дълго, ако продължават да дебелеят.

— Я стига! Ти отдавна ще си умрял, а те ще продължават да киснат тук, непоклатими. Тези животни ще изкарат сто години като едното нищо!

— Освен ако не ги изтрепя!

— Мислиш ли, че това е решение?

— Няма решение, Милен, оставих се да ме измамят като първолак! На Уей не му пука, той ще се измъкне невредим както обикновено, но аз… Инвестирах във ферма за тлъсти и безпомощни яйценосни гадини.

И сякаш не стигаше това, ами Антоан откри, че почти всичките женски, внесени от Тайланд, бяха минали репродуктивната възраст. Обади се на директора на развъдника, който лично бе натоварил на боинга седемдесетте женски крокодила, за да направи рекламация. Тайландецът го увери: „Forty eggs a day! Forty eggs a day!“

— Zero egg a day! — изрева в слушалката Антоан.

— Аха — отвърна оня. — They must be grand mothers then! You are not lucky, we put the wrong ones in the plane, we didn’t know 17 17 Четирийсет яйца на ден. — Нула яйца на ден. — Значи са бабички! Малшанс за вас, натоварили сме на самолета погрешна партида, не сме разбрали (англ.). — Б.пр. …

Женски крокодили в менопауза! А имаше за задача да повиши максимално раждаемостта! Фабриката отчиташе спад на кожените изделия, а производството на консервирано месо беше намаляло наполовина. „Може да се окаже, че бизнесът ще се съживи с производството на антибиотици, обаче нямам договор за тях. Как се минах! Майната им на влечугите!“

Стреля отново във въздуха. Крокодилът отвори едно око.

Милен сви рамене и пое обратно към офиса си. Имаше да проверява имейлите, преди да ги изпрати до Париж за разни поръчки. Гримовете вървяха много по-добре от лосионите и останалите кремове за поддържане на кожата, които бяха по-скъпи и по-трудни за прилагане в жегата. „Толкова по-добре! Снабдявам се с гримовете на едро в Париж и ги продавам четворно по-скъпо. Клиентките ми изобщо не подозират. Никога не се пазарят! Умират за червилото и туша за мигли и дават мило и драго да си изрисуват физиономиите. Най-търсен е светлият, почти бял фон дьо тен. Луди са за него! Правят се на бледолики малки кукли. Още не съм заредила, и те вече са опразнили рафтовете с малките си хищни ръчички. Господин Уей ми предложи съдружие. Петдесет на петдесет. От мен познанията, стратегията, духът, изтънченият френски вкус, от него производството и разпространението. Твърди, че производството ще ни излезе без пари. Трябва да говоря с Антоан. Струпали са му се толкова грижи на главата, че не знам дали да го занимавам с моите планове.“

Същата вечер, докато Понг им сервираше безмълвно, Милен съобщи, че изпратила кратък проектодоговор на господин Уей и смята двамата да поработят в съдружие.

— Подписа ли вече?

— Не още, но на практика нещата са уредени…

— Не си ми споменавала!

— Казах ти, скъпи, но ти не ми обърна внимание… Мислеше, че това е игра за малки момиченца! Има много хляб в тази работа, да знаеш.

— Посъветва ли се с някого, преди да подпишеш?

— Подготвих много прост договор, в който фигурират инвестираните суми, процентите печалба, разрешително на мое име, заплатено от Уей… Така че да ми е съвсем ясно. — И тихо се засмя, сякаш за да покаже на Антоан, че не си прави илюзии за своята неопитност в подобни дела.

— Да не си записала да следваш право? — попита Антоан високомерно. — Подай ми солта, ако обичаш… От какво е рагуто? Много е безвкусно!

— От антилопа…

— Да ти кажа право, отвратително е.

— Не ми остава много време за готвене…

— Добре, но бих предпочел да живеем както преди, когато имаше време! По-добре да беше отворила ресторант…