Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Грабна писалката си и избоде очите на красавицата от снимката.

— Спри тук — заповяда Ортанс и посочи ъгъла на улицата.

— Както кажеш…

— Искаш ли да продължим да се виждаме, или не искаш?

— Не ставай смешна, просто се пошегувах…

— Ако майка ми ме види с теб, край на малката ни тайна…

— Тя не ме познава, никога не ме е виждала.

— Но ме познава мен. Няма да се затрудни да направи връзката. Може и да не загрява бързо, но все ще събере две и две.

Шавал паркира и изключи двигателя. Прегърна Ортанс и я придърпа.

— Целуни ме.

Тя бързо го целуна и посегна да отвори вратата.

— По-нежно!

— Колко си досаден!

— Да бе… Не бях досаден преди малко, когато плащаше с моята карта.

— То беше за преди малко.

Пъхнал ръка под тениската й, той се опита да я хване за гърдата.

— Престани, Шавал, стига.

— Имам си име, държа да ти напомня. Мразя да ме наричаш Шавал.

— Това ти е името… Не ти ли харесва?

— Харесва ми да си по-нежна с мен, по-мила…

— Съжалявам, пич, не ми е в стила.

— А какъв ти е стилът, Ортанс? Не даваш нищо, грам не даваш от ценната си персона…

— Ако не ти харесва, приключваме. Не аз искам нещо от теб, ти дойде при мен! Ти ми се мъкнеш по петите като кученце!

Той завря лице в дългата й коса, вдъхна мириса на кожата й, парфюма й, прошепна:

— Влудяваш ме! Не съм виновен. Моля те, не ставай лоша… Толкова те желая. Ще ти купя всичко, което поискаш.

Ортанс вдигна очи към небето. Какъв досадник, не е истина! Направо беше на път да я отврати от шопинга!

— Седем и половина е, трябва да се прибирам.

— Кога ще се видим?

— Не знам. Ще гледам да уредя нещо за събота вечер, но не е сигурно…

— Имам две покани за Галиано за петък вечерта… Какво ще кажеш?

— Джон Галиано?

— Himself! Ако искаш, мога да те заведа.

— Добре. Ще измисля нещо!

— Обаче ще трябва да си много мила с мен…

Ортанс въздъхна, огъна се отегчено като котка.

— Вечните условия! На човек да му се отще, право да ти кажа…

— Ортанс, от три месеца ме разиграваш. Търпението ми има граници…

— Аз пък не признавам никакви граници, представи си! В това ми е чарът и с това съм ти интересна.

Шавал сложи ръце на волана на спортната си алфа ромео и изръмжа:

— Писна ми да се правиш на уплашена девственица.

— Ще спя с теб, когато аз реша, а за момента този въпрос изобщо не се поставя. Ясно ли ти е?

— Поне си пряма, не може да ти се отрече.

Тя отвори вратата, измъкна навън дългия си елегантен крак, деликатно стъпи на тротоара и запретнала пола до чатала си, му пожела довиждане с най-ослепителната си усмивка.

— Ще се чуем?

— Точно така, ще се чуем.

Взе от задната седалка голямата бяла чанта „Колет“ и излезе от колата. Стъпваше с походка на модел, сякаш дефилираше на подиума, той я проследи с поглед как се отдалечава и изпсува. Мръсница! Правеше го на луд! Щом устните му докоснеха меките й потрепващи устни, кръвта му кипваше. Малкото й езиче танцуваше, когато се целуваше… Той затвори очи и се отпусна назад. Надървяше се като магаре, а тя само го размотаваше и залъгваше. „Не мога да издържам повече, не мога, трябва да я имам!“

Историята продължаваше от юни месец. От юни досега тя поддържаше у него илюзията как ще прекарат цяла нощ заедно, как ще го остави да я разсъблече бавно, бавно, да я гали… Четирите съботи и недели на юли бе прекарал в Довил заради нея. Бъркаше се, за да плаща всичките й прищевки, плащаше сметките на приятелите й и ето сега играта на котка и мишка се бе пренесла в Париж. Щом сметнеше, че вече му е в ръцете, тя отново му се изплъзваше и го пращаше да пасе трева. Той се ругаеше: „Тъпак, цар на тъпаците, тя те прави на хахо, не си ли даваш сметка! Размеква те, когато иска да й купиш нещо! Какво ти е позволила досега? Нищо и половина! Единствено целувки и малко пипане. Всеки път, когато ръката ми слиза по-надолу, надига страхотен вой! Да ходи с мен по модните ресторанти — да, да разграбва магазините, да яде сладолед, да ходи на кино — да, но за другото ми хлопва вратата под носа! Пълна мизерия. Ако взема да си водя сметка за всичките парцалки, които ме кара да й купувам, мобилните, които непрекъснато губи тук и там, модните джаджи, от които веднага й писва и ги хвърля, понеже я мързи да прочете упътването и да разбере как действат, ще излезе, че пилея пари на вятъра! Никоя мадама не се е отнасяла с мен по този начин. Никоя! Обикновено ми лижат подметките. А сега тя си бърше патъците в крачолите на панталона ми, размазва блясъка си за устни по седалката на колата ми, лепи си дъвката в жабката и удря по капака с чантата си от «Диор», ако нещо не й е по вкуса!“ Огледа се в огледалото за обратно виждане и се попита с какво е заслужил такова нещо. Няма вид на страшилище, не е дърт, по-скоро е як мъж, а тя буквално не го забелязва! Въздъхна и запали колата.