Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Тя хвърли поглед към сина си, който доподреждаше масата. Забеляза как го гледа Ортанс и сърцето й се изпълни с гордост. Само така! Гари нямаше вече да се държи като кутре с провесен език, както изглеждаше преди. Браво, сине!

„Нещо у Гари се е променило — помисли си Ортанс. — Пораснал е, заякнал е, това е очевидно, но има и друго. Сякаш е придобил някаква самостоятелност. Сякаш се е изплъзнал от моята власт. Не ми е приятно да ме игнорират обожателите ми“ — каза си тя, премятайки мобилния в джоба на дънките си.

„И тя се е променила — установи Шърли. — Беше красива, станала е опасна. Излъчва чувственост. Жо единствена не го осъзнава и продължава да се държи с нея като с малко момиче.“ Заля пилето със соса от тавата, увери се, че е добре изпечено, със златиста кожичка, и го отнесе на масата. Попита кой иска бяло месо, кой кълка. Момичетата и Гари вдигнаха ръце за бяло месо.

— А за нас двете кълките — обърна се тя към Жо, която гледаше пилето с отвращение.

— Давам ти моята — отвърна Жо и отблъсна чинията си.

— Мамо, трябва да ядеш! — заповяда Зое. — Много си отслабнала, не си хубава така, да ти кажа, къде изчезнаха трапчинките ти?

— Да не си на диета като госпожа Бартийе? — попита Шърли, докато разпределяше бялото месо по чиниите.

— Работих през целия август и ядях малко. Беше ужасно горещо…

„И все дебнех дали Лука ще се появи в библиотеката, тръпнех в очакване, изгарях от вълнение, затова не можех и залък да преглътна.“

— Книгата не беше ли изстреляна малко прибързано? — попита Шърли.

— Издателят предпочете да действа ударно в началото на есента.

— Явно е бил сигурен в себе си.

— Или в нея! Доказателството е налице… — промърмори Жо.

— Имаш ли новини от двамата Бартийе? — притеснена за приятелката си, Шърли побърза да смени темата.

— Никакви и съм си много добре така.

— Макс не се върна в училище — въздъхна Зое.

— Чудесно. Той ти влияеше зле.

— Не е лошо момче, Жо — намеси се Гари. — Само дето е объркан… Но с родители като неговите не може се каже, че е извадил късмет! Сега гледа овцете на баща си. Не му е лесно, да знаеш. Един приятел, който е близък с него, ми каза, че Макс напуснал училище и се хванал да прави сирене! Good luck!

— Той поне бачка — каза Ортанс. — Нещо, което се случва все по-рядко в наши дни. Аз пък се записах в театрална паралелка! Смятам, че ще ми е от полза за самочувствието…

— Само не ми казвай, че нямаш самочувствие — разсмя се Шърли. — На твое място по-скоро бих се записала в курсове за смирение.

— Много смешно, Шърли! Ще се пукна от смях.

— Шегувам се, скъпа…

— Впрочем, мамо, ще се наложи да се абонирам за някое и друго списание, за да съм в течение на последните модни тенденции. Вчера ходихме с един приятел в „Колет“, беше прекрасно!

— Няма проблем, скъпа. Ще те абонирам… А какво е „Колет“?

— Магазин, в който се продават дрехи последен писък! Имаше едно сако на „Прада“, страхотно. Малко скъпичко, но прекрасно… В нашия квартал, естествено, ще бъде доста неуместно да ходя облечена така, но като се преместим в Париж, ще е точно.

Шърли изпусна пилешкия кокал и се обърна към Жо.

— Ще се местите?

— Ортанс много иска и…

— Аз не искам да ходя в Париж — измърмори Зое, — но никой не се интересува от моето мнение!

— Ще изчезнеш оттук? — попита Шърли.

— Нищо не е решено, Шърли. За да си го позволя, трябва да спечеля много пари…

— Има опасност да се случи много по-скоро, отколкото предполагаш — отвърна й тя, поглеждайки към телевизора.

— Шърли! — повиши тон Жозефин, за да я накара да млъкне.

— Извинявай… Това е от вълнение. Ти си моето семейство… Вие сте моето семейство. Ако се преместите да живеете другаде, ще ви последвам.

Зое изръкопляска.

— Ще бъде супер! Ще си наемем голям апартамент…

— Още не сме стигнали дотам — каза Жозефин. — Яжте, момичета, ще изстине.

Изядоха пилешкото в пълно мълчание. Шърли подхвърли, че това било добър знак — значи са го харесали. Заобяснява подробно как се купува хубаво пиле, отхранено със зърно, на коя фирма може да се има доверие, колко са важни размерите на кафезите и качеството на храненето, но бе прекъсната от звън на мобилен телефон.

И понеже никой не понечи да отговори, Жозефин попита:

— Твоят ли звъни, Гари?

— Не, оставих го в стаята си.

— Твоят ли е, Шърли?

— Не, моята мелодия е друга…

Жозефин се обърна към Ортанс. Тя преглътна, обърса устни с крайчеца на салфетката си и каза нехайно: