Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

„След като сме в цирка и аз съм на арената, ще е най-добре да съм кралицата на цирка“ — отсече мислено тя, надавайки ухо за думите на водещия. Последно припомняне на заглавието, последни овации при споменаване на името й, присъстващите станаха прави като римляните на игрите в Колизея. Ирис се поклони, благодари със сериозен вид, елегантно слезе от високия стол, на който я бяха настанили, и се скри зад кулисите.

Лъчезарно усмихната, рекламната агентка вирна палец, докато говореше по телефона. Победа!

— Спечелихме, скъпа! Беше прекрасна, героична, божествена! — възкликна тя, закрила с длан мобилния си. — Отвсякъде се обаждат, радиата, вестниците, другите телевизии, канят те, пълна лудница, спечелихме!

Скупчени пред телевизора в хола на Шърли, Жозефин, Ортанс, Зое и Гари гледаха предаването.

— Съвсем сигурна ли си, че това е Ирис? — попита Зое с тревожна нотка в гласа.

— Ми да…

— Защо го направи?

— За да се продава книгата — отвърна Ортанс. — И тя ще се разпродаде, сто на сто! Само за нея ще говорят! Страхотен удар! Мислиш ли, че са се наговорили предварително? Че са го уредили с водещия? — обърна се тя към Шърли.

— Мисля си, че леля ти е способна на всичко. Но с това… да си призная, направо ме разби!

— She knocks me down too! 16 16 И мен ме разби (англ.). — Б.пр. — намеси се Гари. — За пръв път виждам нещо подобно по телевизията. Тоест не на филм, защото номерът на Жана д’Арк го знам, но онова си беше на кино, а и актрисата беше с перука.

— Искаш да кажеш, че тя наистина остана без коса? — извика Зое разплакана.

— Мен ако питаш, не!

Зое погледна майка си, която наблюдаваше сцената мълчаливо.

— Ужасно е, мамо, ужасно е! Никога няма да напиша книга, та да ме дават по телевизията!

— Права си… ужасно е… — успя да изрече Жозефин, преди да се втурне към тоалетната на Шърли, за да повърне.

— Край на серията, следва продължение! — обяви Шърли и угаси телевизора. — Защото според мен това е само началото.

Чуха шуртенето на водата в тоалетната и видяха Жозефин да излиза оттам пребледняла и да си бърше устата с опакото на ръката.

— Защо й прилоша на мама? — пошушна Зое на Шърли.

— От поведението на леля ти! Хайде, сядайте на масата, аз отивам да извадя от фурната пилето, сигурно вече е готово, хубаво изпечено. Все пак имахме късмет, че мина първа, иначе пилето щеше да изгори.

Пръв се надигна Гари със своите метър и деветдесет и два сантиметра, с които Жозефин не можеше все още да свикне. Не го позна, когато се върна през септември. Забеляза го долу във входа в гръб и реши, че е някой нов наемател. Беше пораснал и стърчеше над майка си с глава и половина. Освен това се бе поналял. Раменете му опъваха карираната риза, под която се виждаше черна тениска с надпис Fuck Bush. Нямаше и помен от момчето, с което се раздели в началото на юли. Черната му коса се спускаше покрай лицето и подчертаваше зелените му очи, белите му правилни зъби. Лек мъх беше покарал по брадичката му. Гласът му мутираше. Беше почти на седемнайсет! Станал бе истински мъж, но на моменти в усмивката или в начина му да мушка дълбоко ръце в джобовете си, да се поклаща от крак на крак прозираше хлапакът. „Още някой и друг месец и той окончателно ще мине в категорията на възрастните — помисли тя, наблюдавайки го как се движи. — Има вродена изисканост, елегантна походка, може да е «кралска издънка» наистина!“

— Не знам дали ще мога да хапна нещо — заяви Жозефин, докато сядаше на масата.

Шърли се наведе към нея и й прошепна:

— Стегни се, ще започнат да се питат защо толкова се вълнуваш!

Шърли бе споделила с Гари тайната на Жозефин. „Но не казвай на никого!“ „Обещавам, кълна се!“ — отвърна й той. Можеше да му вярва — той умееше да пази тайна.

Двамата прекараха чудесно лято. Две седмици в Лондон и четири в Шотландия, в замъка на техен приятел. Ходиха на лов, ловиха риба, излизаха на дълги разходки по зелените хълмове. Гари се хвана с Ема, девойка, която работеше денем в кръчмата. Една вечер се прибра и с усмивка на задоволен хищник заяви на майка си: „Направих го.“ „Първия път — отвърна му Шърли — не е кой знае какво, но после ще става все по-хубаво!“ — „Не беше зле! От толкова време умирах да го направя! И да ти кажа, странно, но сега имам чувството, че съм станал равен на баща ми.“ За малко да добави: „Разкажи ми за него“, но въпросът замря на устните му. Всяка вечер отиваше при Ема, която живееше в стаичка над кръчмата. Шърли запалваше огъня в голямата зала с военните доспехи и свита на канапето срещу огъня, четеше някоя книга. Понякога отиваше при мъжа. Той дойде няколко пъти през уикендите при нея. Срещаха се в западното крило на замъка, нощем. Двамата с Гари така и не се засякоха.