Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— За теб, Жо. Тази вечер е и твой празник!

— Какво е това? — изненадано продума Жозефин.

— Малък подарък… който ще ти облекчи живота!

Жозефин взе плика, отвори го и извади розова картичка, на която Ирис беше написала с едрия си почерк: Happy you! Happy book! Happy life! В картичката имаше сгънат чек за двайсет и пет хиляди евро. Жозефин се изчерви и огорчена пъхна обратно всичко в плика. Цената на мълчанието й. Прехапа устна да не заплаче.

Тя нямаше сили дори да благодари. Забеляза Филип, който я наблюдаваше отдалеч — беше приключил разговора и се връщаше. Тя се насили да се усмихне.

Ирис беше станала и махаше на някакво момиче, което се бе упътило към една крайна маса.

— Ехо, виж ти, Ортанс! Какво прави тук?

— Ортанс ли? — сепна се Жозефин.

— Ами да… виж.

Извика на момичето, наистина беше Ортанс и тя тръгна към тяхната маса.

— Какво правиш тук, скъпа? — попита Ирис.

— Реших да дойда и да ви изненадам! Бабет ми каза, че ще вечеряте тук и не ми се седеше с малките вкъщи…

— Заповядай при нас — покани я Ирис.

— Не, благодаря… Ще отида да видя приятелите в съседното барче.

Тя заобиколи масата, целуна леля си, майка си и чичо си и се обърна към Жозефин:

— Разрешаваш ли, мила мамо? Тази вечер си много хубава!

— Така ли мислиш? — отвърна Жозефин. — Няма никаква специална причина. А, сутринта потичах, може би се дължи на това…

— Сигурно! Хайде… До скоро! Приятно прекарване.

Заинтригувана, Жозефин я проследи с поглед. „Крие нещо от мен. Не е било това Ортанс да ми прави комплименти.“

— Хайде за книгата! — рече Филип.

Вдигнаха чаши. Сервитьорът донесе менюто, за да си изберат.

— Препоръчваме раците, тази вечер са прекрасни…

— Всъщност как се казва книгата? — осведоми се Филип.

Жозефин и Ирис се спогледаха.

— Мамка му! — изтърва се Жо. — Изобщо не помислих за заглавие!

— А колко пъти се консултирах с теб, нали ми каза, че си царица на заглавията, но нищо не предложи! — прекъсна я Ирис. — Откога съм ти връчила ръкописа, за да дадеш предложения, но до момента нищо! Нали обеща, Жо, не е редно!

Забила нос в менюто, Жозефин не смееше да погледне Филип. Той я гледаше с потъмнял от гняв поглед. Тази случка му напомни друга подобна отпреди петнайсет години. „Амбицията е разрушителна страст — помисли той. — Скъперникът се засища със златото си, сластолюбецът с плътта, горделивецът се пръска от тщеславие, а с какво се засища неуспялата амбиция? Със самоизяждане? Самоунищожава се и нищо не може да задоволи жаждата й да блесне, да преуспее. Готова е да се продаде или да заграби душата и дарбата на другите, само и само да се изкатери до върха, до славата. За да получи най-сетне и тя аплодисменти. Това, което не може да постигне, Ирис го прави чрез другите и се кичи със славата, придобита по съвместителство. Първия път не се получи, но беше на косъм. И ето сега пак опитва, този път жертвата явно е отстъпила.“ Каза на Жозефин, скрита зад менюто:

— Това не е листата, която ти трябва, Жо, тази е за вината…

— Пардон, объркала съм се — изломоти тя.

— Нищо! — притече й се на помощ Филип. — Няма да разваляме твоя празник, скъпа, нали? — обърна се той към Ирис. Леко наблегна на „твоя“ и иронизира съпругата си със сладникаво-хапливото „скъпа“. — Хайде, Жо, усмихни се! Ще го измислим това заглавие.

Отново чукнаха чаши, а изправеният до масата сервитьор ги чакаше да направят поръчката. Подухна лек ветрец, размърда ресните на чадърите и понесе плажния пясък. Усещаше се мирисът на морето, скрито зад белите дървени цветарници с яркозелени растения. Захладня и Ирис придърпа шала на раменете си.

— Събрали сме се да празнуваме, така ли е? Тогава да пием за успеха на книгата и за нас тримата!

Правите ли нещо, което другите не правят?

— Още суча от майка си.

— Какво ви липсва за пълно щастие?

— Монашеско одеяние на кармелитка.

— Откъде сте?

— Паднах от небето.

— Щастлива ли сте?

— Да… за човек, който всеки ден иска да се самоубие.

— От какво се отказахте?

— Да бъда блондинка.

— Какво правите с парите си?

— Раздавам ги. Парите носят нещастие.

— Какво обичате най-много?

— Да страдам.

— Какво бихте желали да получите за рождения си ден?

— Атомна бомба.

— Посочете трима свои съвременници, които мразите.

— Себе си, себе си и пак себе си.

— Какво защитавате?

— Правото да се самоунищожавам.

— Какво бихте отказали?

— Всичко, което искат да ми наложат със сила.