Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Имате ли някакви аксесоари?

Госпожа Бартийе я погледна изненадана.

— Гердани, обици, гривни, шал някакъв, очила…

— Имам някои дреболии от „Монопри“… — отвърна тя и отиде да ги донесе.

Зое леко бутна с лакът Макс и пошушна: „Сега само стой и гледай! Ще направя майка ти сексбомба.“ Госпожа Бартийе остави куп дрънкулки до раздиплените дрехи, които сякаш очакваха магическата пръчица на Ортанс. Девойката поразмисли, после изведнъж отсече:

— Съблечете се!

Госпожа Бартийе я погледна стреснато.

— Искате ли да ви издокарам, или не искате?

Кристин Бартийе се подчини. Остана само по сутиен и слип пред Макс и момичетата. Прикри гърдите си и се прокашля притеснено. Макс и Зое избухнаха в неудържим смях.

— Най-модното сега: спортно сако с къс ръкав и външни джобове. Правило номер едно: комбинира се с долнището на анцуг „Адидас“ с бели кантове, добре. За късмет, и двете ги имате. Впрочем, това е единственият начин човек да изглежда шик в анцуг!

— Със сако?

— Абсолютно. Правило номер две: под сакото — пуловерче с остро деколте и потник, който едва се показва в деколтето…

Тя направи знак на госпожа Бартийе да облече дрехите, които й подаваше.

— Не е лошо… никак не е лошо! — заяви Ортанс с преценяващ поглед. — Правило номер три: тук-там някой евтин аксесоар, значи ще използваме евтините ви дрънкулки от „Монопри“…

Нагласи я като манекен на витрина. Направи крачка назад. Подви ръкава. Пак отстъпи. Дръпна надолу деколтето на пуловера. Нахлузи на врата й още един гердан и нагласи в косата й авиаторски очила.

— На краката — кецове… И сте готова! — заяви със задоволство тя.

— Кецове! — възропта Кристин Бартийе. — Не е много женствено.

— На лежа ли искате да приличате, или да сте стилна? Човек трябва да избере, Кристин, да избере! Помолихте ме да ви помогна, ако не ви харесва, сложете си обувки с тънки токчета и ще изглеждате скапано.

Госпожа Бартийе млъкна и нахлузи кецове.

— Ето… — каза Ортанс и подръпна пуловера така, че да се показва презрамката на потника. — Сега идете да се видите в огледалото.

Госпожа Бартийе се запъти към стаята на Жозефин и се върна, усмихната до уши.

— Гениално! Не можах да се позная. Благодаря, Ортанс, благодаря.

Завъртя се из хола и се тръшна на канапето, пляскайки се радостно по бедрата.

— Невероятно е какво може да направи човек с три парцала, когато има вкус! И откъде ти идва това чудо?

— Винаги съм знаела, че имам дарба за такива работи.

— Истински фокус! Сякаш си видяла някоя друга в мен! Все едно разбирам най-сетне коя съм наистина.

Зое се сви на килима и измънка, подръпвайки връзките на обувките си:

— Бих искала и аз да разбера коя съм. Ще ме направиш ли и мен такава, Ортанс, а…

— Каква такава? — попита разсеяно Ортанс, вперила поглед в някакъв завършващ детайл на тоалета на Кристин Бартийе.

— Такава, каквато направи госпожа Бартийе…

— Обещавам.

Зое подскочи от радост и се хвърли на врата на Ортанс, която се освободи от прегръдката.

— За начало се научи да се държиш, Зое. Никога не издавай емоциите си. Дръж околните на разстояние. Това е правило номер едно, за да придобиеш класа. Високомерие… Гледай хората отвисоко и ще те уважават. Ако не си го разбрала, няма смисъл да излизаш.

Зое се сепна и отстъпи три крачки с вид на горда и безразлична.

— Така ли? Добре ли е така?

— Трябва да е естествено, Зое. Презрението да ти идва отвътре. Този маниер се постига най-трудно. — Натърти на „маниер“. — Непринуден маниер…

Зое уви кичур от косата си на пръстите си, въздъхна и се почеса по корема.

— Много е трудно…

— Изисква усилия, така е — отвърна Ортанс пренебрежително. Погледна Кристин Бартийе и я попита: — Имате ли представа как изглежда този ваш Алберто?

— Никаква. Ще носи под мишница „Журнал дю диманш“! Ще ви разкажа… Хайде, трябва да вървя. Чао! Чао! — взе си чантата и се запъти към вратата. Ортанс й подхвърли, че чантата й никак не се връзва с тоалета. — Карай да върви — отвърна Кристин Бартийе. — Знам, че за среща не се бърза, но ако продължа да се размотавам, ще остана без никакъв Алберто!

Тя вече слизаше по стълбите, когато Макс и Зое й извикаха да направи снимка, за да го видят как изглежда.

— Защото, нали се сещаш — отбеляза угрижено Зое, обръщайки се към Макс, — може да ти стане втори баща…

Жозефин седеше в кухнята и пишеше на затворени прозорци, за да не влиза жегата. Наближаваше денят, в който трябваше да предаде ръкописа. Оставаха й само три седмици, през които трябваше да приключи. Ирис идваше всеки ден да взима децата и ги водеше на кино, на разходки из Париж или в Ботаническата градина. Тъпчеше се със сладолед, докато те се возеха на количките или се целеха на стрелбището. В училището на момичетата се провеждаха абитуриентски изпити и Макс и Зое бяха оставени на автопилот. Жозефин беше намекнала на Ирис, че няма да успее да свърши навреме, ако не освободят апартамента от присъствието си. Не искаше и по цял ден да мисли с какво се занимават. „Не бива да оставям Зое да се мотае с Макс Бартийе, току-виж се замесила в пласиране на канабис или на крадени джиесеми!“ Ирис измърмори: „Ама какво да ги правя?“ „Ще измислиш — отвърна й Жо, — иначе няма да пиша!“ Ортанс беше на стаж при Шефа и си живееше живота, но Макс и Зое се нуждаеха от грижи.