Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Почти е решила да се откаже от всичко, да му даде състоянието си, когато вярната й Изабо се завръща, придружена от рицари, дошли да я освободят. Когато претърсва замъка, за да я открие, Изабо се натъква на истинско съкровище: натрупаните от Гибер богатства на вдовиците, които е омаял, преди да срещне Флорин. Тя ги дава на Флорин, която постепенно се съвзема. Отказва се да гони съвършенството и решава да заживее нормален живот, вместо да става светица приживе, защото само горделивият съперничи на Бог по чистота, а това е смъртен грях. Флорин присъства на екзекуцията на Гибер, който е изгорен на клада, и не може да сдържи сълзите си, когато вижда как онзи, когото толкова е обичала, се превръща в пламтяща факла, без да извика, нито да помоли за прошка. „Ще отиде направо в ада и сам си е виновен!“ — заявява Тибо Младши. Ето я отново вдовица и още по-богата от преди.

„Досущ моя случай — каза си Жозефин, ставайки от компютъра, за да се разкърши. — Скоро и аз ще взема още двайсет и пет хиляди евро, само дето нямам мъж в живота си. С времето ставам все по-богата и по-самотна!“ Лука пак бе изчезнал. Станаха десет дни, откакто не й се беше обаждал. Не беше идвал в библиотеката. Вероятно е зает с фотосесии някъде по света. Тя въздъхна, разтри кръста си и отново седна пред компютъра. На Флорин й оставаше още един съпруг… Последният. „Този вече ще е правилният, реши тя. Искам щастлив край.“ Имаше нещо наум. Името му ще е Танкред дьо Отвил. Благородник, стар познат и съсед на Флорин. Луда глава, алчен мъж, който не почита нито закона, нито вярата. Един от участниците в заговора, организиран срещу нея от Етиен Черния малко след кончината на първия й мъж. Опитвал се е да я отвлече, за да заграби замъка и земите й. Оттогава се е покаял многократно, скоро се е върнал от кръстоносен поход и желае да живее като праведен християнин, далеч от земните изкушения. Идва у Флорин да я помоли да му прости онова прегрешение. Флорин се омъжва за него, оставя замъка на порасналия си син и отива да живее с Танкред в неговите земи. На път за замъка му спират в една гора недалеч от областта Поату и виждат сламена колиба, в която се настаняват и заживяват в молитви, хранят се със зеленчуците, които отглеждат, утоляват жаждата си с дъждовна вода, обличат се в кожи и беседват край огъня. Щастливи са, обичат се и един ден, когато отива да търси вода, Танкред попада на сребърна мина. От среброто може да се изсекат огромни количества динарии, парите, пуснати в обръщение от Карл Велики. Ще станат неописуемо богати! В първия момент Флорин е съсипана, но после вижда в тези повторения божие знамение — очевидно такава е съдбата й. Длъжна е да се подчини на ориста си и да приеме купищата пари. С новопоявилото се богатство отваря приют за бездомници, който управляват двамата с Танкред, и му ражда много деца. КРАЙ.

„Сега остава само да го напиша. Поне имам идея какъв ще бъде краят. Последно усилие и свършвам. После… ще се наложи да дам книгата на Ирис. Ще ми бъде трудно, това ще е голямо изпитание. Сега не бива да мисля за това. Нали приех. Поради лошо стечение на обстоятелствата наистина, но приех, така или иначе. Ще трябва да се разделя с книгата без ненужни притеснения.“

Опасяваше се именно от този момент. Книгата се бе превърнала в неин приятел, героите запълваха живота й, тя си говореше с тях, изслушваше ги, съпровождаше ги в тяхното ежедневие. Как ще се раздели с тях?

За да прогони тези мисли, отвори електронната си поща. Имаше мейл от Антоан. Последният им разговор прерасна в разправия заради госпожа Бартийе.

Скъпа Жо,

Обаждам ти се, за да ти съобщя накратко новините покрай мен. Ще се зарадваш да научиш, че в края на краищата последвах съвета ти и обявих стачка. Настъпи ужасна бъркотия! Ли не знаеше какво да свърши по-напред. Търчеше на всички страни с оцъклен поглед. Изгладнелите крокодили сринаха две прегради и изядоха двама работници. Наложи се да ги застреляме, както и всички онези, които се втурнаха да бягат! Не е лесно да улучиш крокодил. От рикошетите пострадаха немалко гледачи! Бяхме на косъм от бунта! Случката се превърна в тема номер едно, новина номер едно, публикуваха я на първа страница на местния вестник и г-н Уей ми изпрати солиден чек, плати ми цялата сума, която ми дължеше до момента!

И още нещо: разбрах, че Ли е на страната на Уей. Когато заявих, че не желая повече да работя, той не ми повярва. Гледаше ме с малките си жълти очи, чудеше се дали не го будалкам. Постоянно се мъкнеше по петите ми, изникваше ненадейно, вървеше подире ми, когато ходех до магазинчето на Милен, и на няколко пъти го сварих да шепне по телефона като заговорник. Криеше нещо. Иначе защо ще шепне на китайски, като знае, че не разбирам бъкел езика? Оттогава го подозирам. Взех си куче и тайно му пускам залък под масата да опитва храната ми. Ще кажеш, че съм станал параноик, но ми се привиждат крокодили на всяка крачка.