Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Докато стачкувах, помогнах на Милен. Тя е свестен човек, да знаеш. Много е находчива. Трепе се, банка по дванайсет часа на ден, не си почива дори в неделя! Магазинът й е винаги пълен с клиентки. Печели луди пари. Откриването беше истински триумф и оттогава късметът е с нея. Има огромен успех. Китайките хвърлят всичките си пари, за да станат красиви като западнячките. Продава гримове и прави всякакви козметични процедури. Наложи се да пътува на два пъти до Франция да се снабдява. Докато отсъстваше, я замествах в магазина и да ти кажа, хрумнаха ми разни идеи. Ще забогатея и ще стана важна клечка, дори да се наложи да отида да живея в Китай! Щом китайците ни заливат с евтините си стоки, ние можем да им го върнем, като им продаваме нашите знания и умения!

„Ето го, все същият — каза си Жозефин паникьосана. — Иска всичко и веднага. Нищо не е разбрал.“

Почти престанах да пия. Само по едно уиски привечер, на залез-слънце. Не повече, кълна ти се… С две думи, аз съм щастливец и най-после почти стигнах до целта! Впрочем мисля, че ще трябва да се разведем. Това ще улесни нещата, ако предприема нови начинания…

Да се разведем! Сякаш я бе ударил. Да се разведем… Никога досега не се беше замисляла по въпроса. „Но ти си моят мъж — каза тя на глас, втренчена в екрана. — Дали сме си дума за добро и за лошо.“

Редовно се чувам с момичетата и те очевидно са добре. Много се радвам. Надявам се, че двамата Бартийе най-после са се махнали и ти си престанала да се правиш на спасител! Такива като тях са паразитите на обществото. Много лош пример за дъщерите ни…

„Ама той за какъв се мисли? Позволява си да ме поучава, понеже приятелката му трупа пари от черни точки и фон дьо тен!“

Трябва да се разберем за лятната ваканция. Все още не съм мислил как ще се организирам. Няма да мога да се махна оттук. Скоро идват първите ми нови поколения. Кажи ми плановете си и ще се съобразя с тях. Целувам те, Антоан.

П.П.: Сега, след като печеля пари, ще съм в състояние да си връщам заема. Няма да се притесняваш повече. Ще се обадя на Фожрон. На него ще му се наложи да ми говори с друг тон!

П.П.: Снощи открих, че мога да гледам по телевизията „Въпроси за шампиони“! Излъчват го един ден по-късно. Супер, нали?

Жозефин сви рамене. Имейлът на Антоан породи у нея толкова противоречиви чувства, че тя се хвана как седи и зяпа тъпо монитора.

Погледна часовника. Ирис щеше да се върне с децата. Госпожа Бартийе щеше да се върне от срещата си с Алберто. Ортанс от работата при Шефа. Край на спокойствието! Ще трябва да продължи утре. Нямаше търпение да продължи.

Изключи компютъра и стана от масата да направи вечерята. Телефонът звънна. Беше Ортанс.

— Ще закъснея малко. В службата има някаква почерпка…

— Какво значи „малко“?

— Не мога да ти кажа точно… Не ме чакайте за вечеря. Няма да съм гладна.

— Ортанс, как ще се прибереш?

— Някой ще ме докара.

— Кой някой ще те докара?

— Не знам. Все ще се намери някой! Мила моя майчице, моля те… Не ми разваляй настроението! Толкова съм щастлива, че работя и че всички изглеждат доволни от мен. Много ме хвалят.

Жозефин си погледна часовника. Беше седем часът.

— Добре, но ако не си се прибрала до…

Тя се поколеба. Дъщеря й за пръв път я молеше да излезе и тя не знаеше правилния отговор.

— Десет? Добре, мамо, ще си бъда у дома в десет, не се притеснявай. Видя ли сега, ако имах мобилен, щеше да е по-лесно. Щеше да държиш връзка с мен постоянно и да си спокойна. Както и да е…

Тя заговори по-вяло и Жозефин си представи как е изкривила устни. Ортанс затвори. Жозефин беше напълно объркана. Да звънне на Шефа и да го помоли да вземе едно такси, за да се прибере Ортанс с него? Тя щеше да е бясна. Освен това Жо не беше говорила с Шефа, откакто се скара с майка си…

Постоя до телефона, гризеше пръсти. Поредният проблем: как да се справя с новопридобитата свобода на Ортанс. Усмихна се леко — две съвършено противоположни понятия, „справям се“ и „Ортанс“. Досега никой не беше успял да „се справи“ с Ортанс. Винаги се чудеше, когато дъщеря й я слушаше.

Чу ключът да се превърта в бравата на входната врата, госпожа Бартийе се появи, влезе в кухнята и се тръшна на стола.

— Най-после!

— Какво най-после?

— Казва се Алберто Модесто и е с изкривено стъпало.

— Добре звучи Алберто Модесто…

— Да, обаче изкривеният му крак не звучи толкова добре. Какъв е тоя мой късмет, а? Да случа на недъгав.

— О, Кристин, не е толкова страшно!