Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Не може да избираш три пъти един и същ художник.

— Ми на мен ми харесват мацките на този. Симпатични са и изглеждат щастливи.

По време на обяда Ирис доста се затрудни, докато разприказва Макс.

— Не ти е много богат речникът, миличък — не пропусна да отбележи. — Но вината не е твоя, това е въпрос на възпитание!

— Ми да… но пък знам разни неща, дето вие не знаете! Неща, които не се нуждаят от богат речник. За какво служи богатият речник?

— Помага ти да мислиш. Да изразяваш с думи емоциите, усещанията си… Да проясняваш ума си, като назоваваш нещата с точните им думи. И като проясняваш ума си, се изграждаш, научаваш се да мислиш, ставаш личност.

— А, пука ми. Мен и така ме уважават! Не давам никой да ми се качва на главата!

— Не исках това да кажа… — започна Ирис, но предпочете да прекрати разговора.

Между нея и момчето зееше пропаст и тя не беше сигурна, че иска да я преодолее. За да няма сръдни, реши да подари и на тримата по нещо по техен избор. Тръгнаха да обикалят магазините в квартал Маре. „Дано по-скоро свърши тази тегоба, Жо да приключи с книгата, да я предам на Серюрие и да отидем в Довил. Заедно ще изчакаме да я прочете и да си даде мнението. С нас ще бъде Кармен или Бабет и няма да се налага да се съобразявам по цял ден с децата.“ Беше склонила Жозефин да прекара целия юли с тях. „Ако се наложи да се направят някакви промени, ще бъдем заедно, така е по-разумно.“ Жозефин прие с голяма неохота. „Не харесваш ли къщата ми?“ „Да, да, харесвам я — отговори Жозефин, — просто не искам да прекарам цялата си почивка с вас. Да се чувствам като дете идиотче.“

Докато се мотаеха из квартал Маре, Зое почувства угризения на съвестта, отиде при Александър и пъхна ръката си в неговата.

— Какво искаш? — сърдито я попита той.

— Ще ти кажа една тайна…

— Не ме интересуват тайните ти!

— Да, но е страхотна тайна.

Александър омекна. Не му се искаше да дели братовчедка си с този Макс Бартийе, дето му го натрапваха при всяко излизане. „Няма как да го разкарам, а и той се държи така, сякаш не съществувам! И то само защото живее в предградие, а аз в Париж. Взема ме за буржоазно синче и ме презира. Колко по-хубаво беше, когато със Зое си бяхме само двамата.“

— И каква е тази тайна?

— Ето, виждаш ли, че те интересува! Само не казвай на никого, обещаваш, нали, закълни се!

— Да…

— Ами… Гари е кралска особа.

И Зое му разказа всичко от игла до конец: вечерта пред телевизора, снимките в интернет, Уилям, Хари, Даяна, принц Чарлс. Александър сви рамене и заяви, че това са абсолютни измишльотини.

— Никакви измишльотини не са, Алекс, кълна ти се! Истина е, щом и Ортанс повярва. Станала е ужасно благосклонна към Гари. Вече не му говори отвисоко, пра’и му чупки в кръста… Преди ич не го кльопаше!

— Вече се изразяваш ужасно като него…

— Не е хубаво да ревнуваш.

— Не е хубаво да лъжеш.

— Не лъжа бе кресна Зое, — истина е…

Тя отиде при Макс и го задърпа да потвърди. Макс увери Александър, че всичко било самата истина.

— Ами Гари, той какво казва? — попита Александър.

— Нищо… Били сме в грешка. И той като майка си разправя, че това бил двойник, ама ние не вярваме на тези локуми за двойниците, нали, Макс?

Макс потвърди със сериозен вид.

— А ти вярваш ли, че е истина? — обърна се Александър към Макс.

— Ми да… нали ги видях. По телевизията и в интернет. Може да не се изразявам правилно, ама не съм сляп!

Александър се усмихна.

— Майка ми те засегна, а?

— Ми да, ми как… Кат’ е тъпкана с мангизи, това не й дава право да обижда тия, дето нямат!

— Да, така е. Ти не си виновен.

— И майка ми не е виновна. До гуша ми дойде от префърцунените й буржоазни приказки. Смешница!

— Ей, я стига! Тя ми е майка…

— Престанете, остава сега да се скарате… Хайде, сдобрете се!

Александър и Макс удариха длани. Тримата тръгнаха заедно напред. Ирис им викна да я изчакат, на една витрина беше видяла някаква риза. Те спряха и Макс попита Александър:

— К’ъв ти е мобилният?

Александър го показа и Макс извика:

— Същият като моя, копеле! Съвсем същият! А как звъни?

— Най-различно. Зависи кой се обажда…

— Я дай чуя, а? Може да си разменим някои…

Двамата започнаха взаимно да си прослушват телефоните, забравили за Зое.

— Знам какво искам — нацупи се тя. — Мобилен телефон. Ще отида в магазина за крадени вещи в Коломб и ще си свия един!

Жозефин се събуди първа и слезе да си приготви закуска. Обичаше сутрините, когато беше сама в просторната кухня с голям прозорец с изглед към плажа. Слагаше филийките в тостера, кипваше вода за чая, изваждаше маслото и конфитюрите. Понякога си опържваше яйце на око с наденичка или бекон. Закусваше, любувайки се на морето.