Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Госпожа Бартийе продължаваше любовната си история с Алберто. Той й определяше срещи по кафенетата, но още не бяха стигнали докрай. „Има нещо мътно в тази работа — смяташе Кристин Бартийе. Защо не ме заведе в хотел? Целува ме, пипа ме, прави ми подаръци, и дотук. Мен ако ме питате, готова съм да го направим! Вместо да се изчукаме едно хубаво… висим с часове на приказки и се наливаме с кафета! Скоро ще науча всички парижки кафенета. Никога не закъснява, пристига винаги пръв и ми разправя колко обичал да ме наблюдава как идвам. Твърди, че походката ми го вдъхновявала, че обожавал да ме гледа как идвам, как си отивам! Сигурно е импотентен. Или не е наред. Иска връзка, а не се осмелява да я осъществи. Ама какъв беше тоя мой късмет! Имам чувството, че седя до половин мъж! Още не съм го виждала изправен!“ „Грешите — беше възразила Зое, — прекалено е романтичен, затова не бърза.“ — „Аз пък нямам време за губене. Няма да пускам корени у вас. Искам да се уредя някъде, а ние губим време, губим време. Дори не знам фамилното му име. Казвам ви, тази работа не ми вдъхва доверие!“

Жозефин също нямаше време за губене. Четвъртият съпруг на Флорин току-що бе изгорен на кладата като еретик. Най-после — въздъхна тя с облекчение. Крайно време беше! Какъв лош и зловреден човек! Един ден пристига в замъка, яхнал едър вран кон и със Светото евангелие в ръка. Моли да го приютят и Флорин го приема под покрива си. Първата нощ не дава и дума да се издума да легне в постеля, държи да спи навън, на твърдата земя, под звездите, загърнат в черната си пелерина. Гибер Благочестивия е красавец. Дълга кестенява коса, плещест, с яки ръце на дървосекач, ослепително бели зъби, пронизващи сини очи… Флорин чувства как в нея се разгаря огън. Гостът изпъстря речта си с цитати от Евангелието, от „Декрета“ и бичува греха във всичките му проявления. Настанява се в замъка и ръководи живота на обитателите му. Изисква от Флорин да се облича в строги безцветни дрехи. „Дяволът се е загнездил в душата на жените — поучава той, въздигнал нагоре ръце. — Жените са глупави, бъбриви, детеубийци, лъстиви, сластолюбиви, проститутки. Доказателство: в рая няма жени.“ Нарежда да свалят от стените гоблените и драпериите, конфискува кожите, изпразва раклите с накити. Анатемосва наред с красивия си глас на самоуверен мъж. Червилата и белилата са за прелюбодейците, грозните девойки са бълвочът на земята, а от красивите трябва да се пазим, тъй като те са нечистотии, скрити в приятна външност. „Ти твърдиш, че се придържаш към правилото на свети Бенедикт, а трепериш, когато ти заповядвам да спиш по риза на голата земя? Нима не виждаш, че дяволът те държи затворена в кралските ти удобства, дяволът е напълнил сандъците ти с пари и скъпоценности, дяволът те подучва да се грижиш за красотата и нежната си кожа, за да те отклони от божествения ти съпруг?“ Флорин слуша и мисли, че този човек й е изпратен, за да я върне в правия път. Съгрешила е с предишните си съпрузи. Забравила е призванието си. Гласът му я омайва, красотата му я смущава, погледът му я пронизва. Желае го толкова неистово, че приема всичко. Стресната от фанатичния Гибер, вярната й прислужница Изабо избягва една нощ и отвежда със себе си малкия граф. Флорин остава сама с наплашената до смърт прислуга. Онези, които не се подчиняват, биват хвърлени в подземията на замъка. Никой не дръзва да се опълчи срещу Гибер. Една вечер той прегръща Флорин и я моли да стане негова жена. Ликуваща от радост, Флорин благодари на Бога и приема. Мрачна и строга сватба. Младоженката е с боси нозе, младоженецът не я допуска до себе си. През първата брачна нощ Флорин с тръпна радост се пъха под завивките, а той ляга до нея, увит в пелерината си. Не смята да консумира брака си. Това ще рече да се поддаде на плътския грях. Флорин ридае, но стиска зъби. Той я кара да повтаря като молитва: „Аз съм нищо, аз съм по-нищожна от нищото, аз съм презряна жена, по-долна и от най-долния скот. Срещнах Спасителя си, като взех този мъж за съпруг, и му дължа подчинение във всичко.“ На сутринта той отрязва дългата й златна коса с камата си и с пепел драсва на челото й две черти. „Ти си пепел и в пепел ще се превърнеш“ — заявява и докосва челото й. Флорин чувства как губи свяст от допира му. Признава пред него изпитаното удоволствие и той става още по-жесток. Кара я да се труди до изнемога, подлага я на непрекъснат пост, заповядва й да върши всичко вкъщи и да утолява жаждата си с мръсната вода от домакинската работа. Прогонва прислужниците един по един, отрупва ги с дарове, за да си държат устата затворена. Нарежда й да му даде парите си и да му покаже къде е скътала златото, „златото, което ти даде кралят на Франция, когато уби мъжа ти, златото, което си скрила. Тези пари са прокълнати, дай ми ги, за да ги хвърля в реката“. Флорин се съпротивлява. Тези пари не са нейни, а на сина й. Не иска да лиши от наследство Тибо Младши и Гибер я подлага на изтезания. Държи я окована в мрачна дупка, докато издаде скривалището. Понякога, за да я склони, я прегръща и двамата се молят заедно. „Господ ме изпрати при теб, за да те пречистя.“ Тя му благодари, благодари на Бога, който я води по пътя на смирението и послушанието.