Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

В хола светеше. Скупчени пред компютъра, момичетата, Макс и Кристин Бартийе викаха, смееха се, кряскаха и сочеха монитора. „И тази! И тази!“

— Още не сте си легнали? Един часът е!

Те не й обърнаха внимание, впечатлени от гледката.

— Мамо, ела да видиш — викна Зое и направи жест на Жозефин да се приближи.

Жо не беше много сигурна, че желае да участва в общата суетня. Все още беше под въздействието на тъжната нежност от прекараната вечер. Развърза колана на шлифера си, тръшна се на дивана и си събу обувките.

— Обяснете ми какво става. Изглеждате така, сякаш ще се пръснете от вълнение!

— Ела, мамо, ела да видиш. Не можем да ти обясним, трябва да го видиш с очите си — заяви Зое с най-тържествен тон.

Жозефин се приближи до масата, на която беше сложен компютърът.

— Готова ли си? — попита Зое.

Жозефин кимна. Пръстът на Кристин Бартийе се стрелна към екрана.

— По-добре да седнете, госпожо Жозефин, щото е много разтърсващо…

— Нали не е порно? — усъмни се тя в Кристин Бартийе.

— Не, мамо! — отвърна Ортанс. — Много по-интересно.

Госпожа Бартийе кликна върху една иконка и се появиха снимки на малки момчета.

— Казах ви, никаква порнография и никаква педофилия — разсърди се Жозефин. — Не се шегувам!

— Чакайте — отвърна Макс. — Вижте ги по-внимателно!

Жозефин се приведе. Две руси момчета и едно друго, по-малко, с тъмнокафява коса. Играеха си в някакъв парк, после в басейн, след това в зимен курорт, яздеха, режеха торта на рожден ден, снимани бяха по пижами, ядяха сладолед…

— И кое му е интересното? — попита Жозефин.

— Не ги ли позна? — разсмя се Зое.

Жозефин ги загледа по-отблизо.

— Това са Уилям и Хари…

— Да, а третият?

Жозефин се съсредоточи и разпозна третото дете. Гари! Гари на курорт с малките принцове, Гари държи за ръка принцеса Даяна, Гари язди пони и принц Чарлс го държи за юздата, Гари рита футбол в огромен парк…

— Гари? — прошепна Жозефин.

— От плът и кръв! — извика Зое. — Представяш ли си: Гари е кралска особа!

— Гари? — повтори Жо. — Сигурни ли сте, че не е монтаж?

— Попаднахме на тях, като разглеждахме семейните снимки, качени в интернет от неделикатен прислужник…

— Меко казано! — отвърна Жозефин.

— Направо да ти падне шапката, нали? — заяви госпожа Бартийе.

Жозефин гледаше, кликваше върху една снимка, после върху друга…

— А Шърли? Няма ли снимки на Шърли?

— Не — отвърна Ортанс. — Но да ти кажа, тя се върна. Пристигна преди малко, докато ти беше на кино… Хубав ли беше филмът?

Жозефин не отговори.

— Приятно ли беше киното с Лука?

— Ортанс!

— Той се обади, след като ти тръгна. Да предупреди, че малко ще закъснее. Горката ми майка, ти тръгна доста по-рано! Никога не ходи преди уговореното време. Бас държа, че дори не те е целунал. Не целуват жените, които идват навреме на среща! — тя закри устата си с ръка, за да прикрие прозявката си и да покаже колко я отегчава смотаната й майка. — Освен това не се гримирай прекалено! Давай го по-леко! Трябва да не личи, че си гримирана! Трябва така да се издокараш, че да не личи, че си издокарана! Това са неща, дето или ги можеш, или не, теб явно много-много не те бива.

Ортанс я унижаваше пред госпожа Бартийе, защото беше сигурна, че Жозефин няма да избухне. Ще бъде принудена да се сдържа. Както и стана. Майка й стисна зъби, за да не издаде колко е засегната.

— Хубаво име… Лука Джамбели! Като името си ли е красив? — тя се прозя, повдигна косата си с две ръце като тежка завеса и добави: — Не знам защо те питам. Изобщо не ме интересува! Сигурно е някой книжен плъх от тия, дето най ги харесваш… С пърхот и жълти зъби? — и се разсмя високо, обърната към Кристин Бартийе, която се мъчеше да не чува и гледаше с леко неудобство.

— Ортанс, бягай в леглото — загуби търпение Жозефин. — И вие също! Късно е, спи ми се.

Освободиха й дневната. Жозефин разпъна канапето с такъв бяс, че си счупи един нокът. Тръшна се в постелята.

Излизането се оказа провал. „Толкова съм неуверена, че не мога да впечатля никого. Нито в положителен, нито в отрицателен смисъл. Аз съм невидима. Той се държа с мен като с близка стара приятелка и през ум не му мина, че може да съм нещо друго. Ортанс го почувства веднага, още когато влязох в стаята. Надуши мириса ми на загубенячка.“

Сви се на топка на канапето и се вторачи в червена нишка на мокета.

На сутринта, след като Макс и момичетата потеглиха за някакъв битак наблизо, Жозефин разтреби кухнята и направи списък за покупки: масло, конфитюр, хляб, яйца, шунка, сирене, салати, ябълки, ягоди, пиле, домати, зелен фасул, картофи, карфиол, артишок… Днес беше пазарен ден. Изброяваше какво трябва да купи, когато Кристин Бартийе влезе, тътрейки крака.