Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Жозефин не се предаваше: беше Шърли с дълга розова рокля зад кралицата. Изпитваше гняв към Шърли. Казвам й всичко, тя ми изкопчва всяка тайна, а не знам нищо за нея! Дори нямам право да й задавам въпроси. Имаше усещането, че е измамена, че всички я мамят. В главата й се разбъркваха Ирис и Антоан, госпожа Бартийе с нейните интернет любовници, Шърли в Уиндзър, презрителното поведение на Ортанс, Зое, която го беше ударила през просото… Всички я смятаха за абсолютна тъпачка! И точно такава си беше.

Гневът я окрили. Тя отстрани нежния трубадур, който издъхна отровен след изживяната радост да види новородения си син. Флорин вече нямаше нужда да се бори за съществуването си: имаше законен син и наследник на владенията — Тибо Младши. Жо се възползва от създалата се ситуация и изпрати в небитието и свекървата, която беше започнала да й къса нервите с непрестанните си вайканици. Извади от ръкава си третия съпруг, Бодуен — добър и много набожен рицар. Красавецът Бодуен желае да обработва земите си, да посещава черковните служби и да се отдава на покаяние. Много скоро обаче той започна да дразни Жозефин — прекалено сладникав й изглеждаше. По какъв начин да го премахна този? Млад е, здрав е, не пие, не преяжда, съвкуплява се умерено… Тя отново си спомни за бала на Чарлс и Камила, за бегло появилия се силует на Шърли, за евентуалното й родство с кралската фамилия и си го изкара на кроткия Бодуен.

Бодуен и Флорин са поканени на голям бал от краля на Франция, който ловува в съседство със земите на Кастелно. Кралят забелязва Бодуен сред тълпата наконтени гости, пребледнява и изпуска скиптъра си, който се търкулва под трона. После в даден момент приканва с облечената си в ръкавица ръка двойката младоженци да заемат място до него и да изпият чаша вино. Бодуен се изчервява и се подчинява, полагайки сабята си в краката на владетеля. Флорин е разтревожена, опасява се от ново издигане в йерархията. Дали съдбата ще я отдалечи от шестото стъпало, на което се бе застояла прекалено дълго? Съвсем не! В края на празненството, когато младата двойка с почуда поради оказаното й благоволение се оттегля към покоите, отредени й от краля, пред очите на ужасената си съпруга Бодуен е наръган с нож в тъмен ъгъл в дворцовите коридори, истински лабиринти. Трима воини му се нахвърлят, притискат го здраво и му прерязват гърлото. Кръвта бликва, Флорин пада в несвяст върху безжизненото тяло на съпруга си. Впоследствие се оказва, че той е незаконен син на краля и евентуален претендент за френската корона. Уплашен, кралят решава да го убие. За да утеши младата вдовица, той я обсипва със злато, дарява я с хермелинови кожи и скъпоценности и я отпраща обратно в замъка Кастелно, съпроводена от четирима рицари, които да не я изпускат от очи. Останала отново вдовица, Флорин умолява небесата да не изливат гнева си върху нея, за да може необезпокоявана да възкачи последните стъпала.

„Уф, освободихме се и от третия! — въздъхна Жозефин, беше станала твърде кръвожадна. Скръцна със зъби, прелиствайки страниците, които беше написала през последните няколко дни. — Яростта е прекрасна муза, която изпълва белия лист с безброй черни знаци.“

— Изглежда, нещата се оправят — установи Лука в кафенето на библиотеката.

— Ядосана съм и чувствам, че ми поникват криле!

Той я изгледа. В очите й припламваше нещо бунтарско, което я подмладяваше.

— Имате доста… лукав вид!

— Добре е човек да се поотпусне. Винаги съм ужасно благоприлична! Добра приятелка, добра сестра, добра майка…

— Имате деца?

— Две дъщери… Но нямам мъж! Вероятно не съм била изрядната съпруга. Той отиде при друга.

Тя се засмя и се изчерви. Беше се изпуснала и бе споделила нещо лично.

Свикнаха да се срещат в кафенето. Той й разказваше за работата си. „Тази история на сълзите искам да я напиша за съвременниците ми, които смесват чувствителност и ревливост, които плачат, за да го демонстрират, да изкарат, че имат нежна душа, да изживеят емоции, каквито им липсват. Искам да върна благородството на сълзите, както го е разбирал историкът Жюл Мишле. Знаете ли какво пише той? «Загадката на средновековието», тайната на непресъхващите сълзи, това е истинският му дар. Скъпоценните сълзи са се превърнали в бистри легенди, в прекрасни стихове и издигайки се към небесата, са изкристализирали в гигантски катедрали, които се стремят да стигнат до Бог!“ Той цитираше, затворил очи, и от устата му сякаш мед се лееше. Цитираше Мишле, Ролан Барт и монасите пустинници, сплел молитвено пръсти.