Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Значи ви отмъкнаха всичко, така ли? — попита Зое тъжно.

— Всичко… нищо не ни остана! — въздъхна госпожа Бартийе.

— Хайде сега, няма нужда от хленчене! — намеси се Ортанс. — Ще си търсите някакво бачкане и ще работите. Който наистина иска да работи, за него винаги ще се намери нещо. За двайсет и четири часа гаджето на Бабет си намери работа чрез някаква агенция. Бачка по заместване. Просто влязъл и му предложили работа по избор. Ама трябва да се отиде рано сутрин, нищо повече! Получих отговор за моя стаж — Шефа ще ме вземе за десет дни през юни. Каза, че ако се представя добре, ще ми плати!

— Чудесно, скъпа — каза Жозефин. — Сама се справяш!

— Няма как! Хайде, какво стана със спагетите, готови ли са? Нямам време за губене, трябва да зубря.

Жозефин отиде да изцеди спагетите и започна да ги сипва по чиниите, гледаше порциите да са еднакви. Трябваше да внимава да не засегне някого.

Нахраниха се мълчаливо. Ортанс си сложи настъргано сирене, без да предложи на останалите. Жозефин сбърчи вежди, а тя я изгледа мрачно.

— Долу в хладилника има колкото щеш. Нека не разиграваме трагедии! Да станат и да си вземат.

Жозефин се замисли дали не беше направила жестока грешка, приютявайки двамата Бартийе.

Имаха среща при доктор Трусар. Настаниха се в чакалнята на баровския лекарски кабинет на авеню „Клебер“ от по-рано, пременени в празничните си дрехи. Д-р Трусар, специалист по проблемите на безплодието, бе препоръчан на Марсел от директора на един от магазините. „Само внимавай, Марсел, че се сдобихме наведнъж с тризнаци, съсипахме се, ти казвам! За малко да останат сираци!“ „Три, четири, пет, готов съм на всичко“ — заяви Марсел. Директорът остана много учуден. „За вас ли става дума?“ — попита любопитно. Марсел се поправи: „Не, за племенницата ми, тя се е отчаяла, че няма дете, и сърцето ми се къса да я гледам как линее! Тя ми е като дъщеря, разбирате ли…“ „Аха — отвърна онзи със смях, — помислих, че е за вас! Човек стига до възраст, когато е по-добре да гледа телевизия вместо бебета, какво ще кажете?“

Марсел си тръгна с лукава усмивчица. Прав е, малко ми е късно да пея приспивни песнички! Пък и Жозиан, и тя не е първа младост. Дано да не се прецакаме! Ох, направо си го представям това дете! Сякаш ми е пред очите. Здравеняк юнак, ще го отгледам като принц! Ще го тъпча с витамини, ще расте на чист въздух, ще се научи да язди, ще посещава престижни училища, мъжка дума давам!

Д-р Трусар ги бе пратил да си направят изследвания, изписани нагъсто върху цяла страница! Днес щяха да „обсъдят резултатите“. Направо им трепереха мартинките, докато чакаха. Бяха впечатлени от диваните, от ниските столчета пред камината, от меките килими, в които краката им потъваха едва ли не до глезена, от тежките завеси.

— Скив му пердетата, същи ташаци на носорог!

— Тоз доктор сигурно взема майка си и баща си — пошушна Жозиан. — Тука мирише на много мангизи. Сигурно е мошеник.

— Не, не е! Моят човек ми каза, че бил малко надменен, не от тия, дето ти ближат гъза, иначе бил адски способен.

— Ох, Марсел, много ме е страх! Пипни ми ръцете, направо са ледени.

— Разгледай някое списание, ще се разсееш.

— Не мога да си събера акъла.

— Чети, душко, чети!

Той й даде пример, отваряйки наслуки едно списание, и се зачете: „Установено е, че четирийсетгодишните жени се изложени три пъти повече на риск да загубят бебето в сравнение с двайсет и пет годишните, но според неотдавнашно изследване на американски и френски учени рискът се повишава и от възрастта на бащата. Защото за сперматозоидите също има последици от застаряването — те губят подвижността си и носят повече хромозомни или генетични аномалии, които може да доведат до спонтанно прекъсване на бременността. Опасността от помятане се увеличава с 30%, ако бъдещият татко е над трийсет и пет годишен. Опасността прогресивно нараства с увеличаване на възрастта независимо от годините на бъдещата майка…“

Марсел затвори списанието паникьосан. Жозиан го видя как пребледня и си облиза устните, сякаш устата му беше пресъхнала.

— Добре ли си? Да не ти е лошо?

Той й подаде списанието, напълно съсипан.

Тя го прегледа отгоре-отгоре, остави го и заяви:

— Няма смисъл да си представяш най-лошото. Резултатите от изследванията ни вече са при него и той ще ни каже какво е положението.

— Мечтая си за малък здравеняк, а излиза, че може да си направим някой нефелен.

— Престани, Марсел! Забранявам ти да говориш лоши неща за сина си.