Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Мамо, аз кога ще чукам?

Шърли каза няколко думи на английски и затвори телефона. Налагаше се да излезе. Въпросът на Гари я свари неподготвена.

— Ами, Гари… Ти си на шестнайсет! Не е спешно, има време!

— За мен е спешно.

Тя изгледа сина си. Прав е, вече е станал мъж. Метър и осемдесет и пет, дълги ръце и крака. Глас на мъж, набола брада, рошава черна дълга коса. Бръсне се, прекарва цели часове в банята, отказва да излезе, ако има дори една-единствена пъпка, харчи за какви ли не кремове и лосиони. Гласът му мутира. Сигурно е притеснително да чувстваш как в детското ти тяло расте мъж. „Спомням си времето, когато гърдите ми започнаха да набъбват, как ги превързвах, и първата менструация, вярвах, че ако силно стискам бедра.“

— Влюбен ли си? Някое момиче ли имаш предвид?

— Толкова ми се иска, мамо… Стяга ме тук! — вдигна ръка към гърлото си и изплези език. — Само това ми е в ума.

Да си подреди куфарите, да вземе първия самолет за Лондон. Да помоли Жозефин да наглежда Гари. Моментът съвсем не беше подходящ за разговор на тема секс при подрастващите.

— Виж, моето момче, да си поговорим пак, когато се влюбиш…

— Задължително ли е да си влюбен?

— За предпочитане е! Не е нещо, дето се случва всеки ден… А и първият път е от голямо значение. Не е редно да бъде с кого да е и през куп за грош. Цял живот ще си спомняш за първия път, когато си го правил.

— Харесвам Ортанс, но тя не ми обръща внимание.

През великденската ваканция в Кения Гари непрестанно беше по петите на Ортанс — като нощна пеперуда, привлечена от светлината. Тя го отблъскваше: „Каква си лепка, Гари! Защо се тътриш след мен! Хайде изчезвай!“ Шърли много се притесняваше, но стискаше зъби. Смущението, обзело Гари, й развали почивката и тя безпомощно наблюдаваше неловките опити на сина си да привлече вниманието на Ортанс. Една вечер му заяви, че постъпва много неправилно: „Жените искат загадъчност. Те трябва да пожелаят мъжа, да са заинтригувани от него, да изпитват неувереност в силата си на съблазнителки. Как искаш да те пожелае, като я следваш неотлъчно като муха, предугаждаш всичките й желания и капризи, та тя не те уважава!“ — „Мамо, това е по-силно от мен, тя ме влудява!“

— Гари, сега не е най-подходящият момент за този разговор, спешно заминавам за Лондон! Ще отсъствам една седмица и ще се наложи сам да се оправяш…

Той нищо не каза, бръкна в джобовете на прекалено широкия си панталон, слипът му се показа. Шърли протегна ръка да му повдигне панталона, но Гари я отблъсна.

— Никога не е подходящият моментът да ти говоря за това!

— Прекаляваш… винаги съм готова да те изслушам, но точно сега нямам възможност.

Гари шумно издиша и се затвори в стаята си. Шърли беснееше. Ако се касаеше за нещо друго, тя щеше да седне, да го поразпита, да го изслуша, да му предложи някакво решение, но какво можеше да каже на шестнайсетгодишното момче в разгара на пубертета? Искаше си време, а тъкмо времето я притискаше. Трябваше да си нареди куфара, да си запази билет за самолета, да предупреди Жозефин, че ще отсъства.

Звънна на вратата на Жозефин. Отвори й госпожа Бартийе.

— Жозефин в къщи ли е?

— Да… В нейната стая.

Шърли забеляза двата големи куфара в антрето и продължи към стаята на Жозефин.

— Какво прави тук госпожа Бартийе?

— Изхвърлили са ги на улицата. Поканих я да дойде у нас, докато реши какво да прави.

— Лошо… тъкмо се канех да те помоля за нещо.

Жозефин сложи на леглото чаршафите, които беше извадила от шкафа.

— Казвай, слушам те.

— Трябва да отида до Лондон. Спешно… По работа! Исках да те попитам дали можеш да наглеждаш Гари, докато ме няма.

— Дълго ли ще отсъстваш?

— Само за седмица…

— Няма проблем. След като съм се докарала дотук! Ще си изрисувам червен кръст на челото.

— Съжалявам, Жо, но не мога да откажа. Като се върна, ще ти дам едно рамо за госпожа Бартийе.

— Надявам се да си е тръгнала дотогава. Ами книгата ми! Остават ми само два месеца и трябва да я предам! А съм стигнала едва до втория съпруг. Чакат ме още трима!

Двете седнаха на леглото на Жозефин.

— Тя в твоята стая ли ще спи? — попита Шърли.

— Двамата с Макс. Аз ще остана в хола и ще ходя да работя в библиотеката…

— Тя не бачка ли?

— Току-що са я уволнили.

Шърли силно стисна ръката на Жозефин в знак на благодарност.

— Ще ти се отплатя, обещавам ти!

Когато момичетата се прибраха от училище, Зое изръкопляска, щом разбра, че Макс ще живее с тях. Ортанс привика майка си в банята и попита: