Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Отново се зачете в преписката, но не успяваше да се съсредоточи. Често се изкушаваше да зареже всичко. На четирийсет и осем години нямаше вече какво да доказва. Беше спечелил много пари, подсигурил си бе живота, подсигурил бе живота на няколко поколения. Все по-често обмисляше идеята да продаде дяла си и да остане само консултант. Да се оттегли и да се отдаде на това, което обичаше. Искаше да бъде със сина си. Александър растеше и се превръщаше в чужденец. „Здравей, татко! Как си, татко?“ И толкова. Затваряше се в стаята си, дълъг и слаб като вейка, затъкнал слушалки в ушите си. Не чуваше, когато Филип се опитваше да го заговори. Как да му се сърди? Прибираше се вкъщи вечер най-често с папки под мишница. Затваряше се в кабинета си след кратка вечеря и излизаше оттам, когато Александър вече си беше легнал. Без да брои вечерите, в които двамата с Ирис излизаха. „Не искам да изпусна сина си“ — каза на глас, втренчил поглед в безупречната линия на чорапите си „Лабонал“. Ирис му ги купуваше на дузини: сини, сиви, черни. С удължен конч. Плътно прилепващи към крака. Не се отпускаха при прането. Оня ден го осени такава мисъл: ще напише дълго писмо на сина си. Всичко, което не може да му каже, ще го изложи писмено. Не е добре за него да вижда само жени. Майка му, Кармен, Бабет, братовчедките Ортанс и Зое… Беше заобиколен само от жени! „Скоро ще навърши единайсет години, крайно време е да го изведа от това женско царство. Да ходим двамата да ритаме топка, на ръгби мачове, по музеите. Досега не съм го завел нито веднъж в Лувъра! А майка му изобщо няма да се сети.“ Ще му напише дълго писмо, ще му каже, че го обича, че се укорява, задето не му отделя достатъчно време, ще му разкаже за своето детство, какъв е бил на неговата възраст, за момичетата и за топчетата, все още играеха на топчета по негово време, а той на какво ли играе? Дори това не знае. Филип си беше купил лаптоп за лично ползване. Искаше да се научи да пише, без да гледа клавишите. Бе наел машинописка, която да му покаже най-важното, след което да продължи със свои сили. Искаше да е перфектен във всичко, с което се захваща. „Писмо до сина ми“! Щеше да стане прекрасно писмо. Щеше да вложи в него цялата си любов. Да се извини, както никой баща не се е извинявал на сина си. Да му предложи да започнат от нулата. Разроши изрядно пригладената си коса. Усмихна се и се замисли за Александър. Отново се зачете в делото. Най-напред трябваше да намерят парите. Може би да убедят работниците да откупят предприятието, за да имат интерес да го възродят. Как ще започне писмото? Алекс, Александър, сине мой? Би могъл да се допита до Жозефин. „Харесва ми да говоря с нея. Харесвам нейната чувствителност. Винаги има интересни идеи. Блестяща е, а не го съзнава. И колко е дискретна! Винаги спира на прага, сякаш се опасява да не ме безпокои.“ Мисля да се отърва от кантората и да се оттегля, беше подхвърлил онзи ден пред нея, отегчавам се, занаятът става все по-труден, все по-трудно понасям сътрудниците си. Тя беше възразила: „Но вие сте най-добрите адвокати в Париж!“ Да, добри са, но започват да се превръщат в сухари, а и просто са загубили интерес, знаеш ли за какво си мечтая, Жо? Тя поклати глава, не знаеше. „Бих искал да съм консултант… Да давам мнението си от време на време и да имам време за себе си.“ — „И какво ще правиш през това време?“ Погледна я и подхвърли: „Уместен въпрос! Ще започна от нулата, ще си намеря нещо ново.“ Тя се усмихна и каза: „Странно е, че казваш «от нулата», ти, който печелиш суми с толкова много нули!“

Той отвори дума за Александър и тя му каза: „Той се притеснява, нуждае се от теб, иска да му отделяш повече време, да го прекарвате заедно. Ти си тук, но същевременно те няма… хората смятат, че времето, което отделят за децата си, трябва да е прекарано качествено, но и количеството е от значение, защото детето не говори по команда. Понякога може да сте заедно цял ден и чак вечерта, в колата, когато се прибирате, то неочаквано да се разприказва и да ти сподели някаква тайна, да ти каже какво го тревожи. Тогава разбираш, че през цялото време си чакал точно този момент, мислил си, че си губил напразно времето си, а се оказва, че съвсем не е така. — Изчерви се и добави: — Не знам дали се изразявам ясно.“ И си тръгна, леко прегърбена, отнасяйки три нови договора за превод. Имаше уморен вид. Ще й увеличи тарифата за превод.

Преди да си отиде, я попита:

— Имаш ли нужда от нещо, Жо? Сигурна ли си, че се справяш?

Тя отговори:

— Да, да. — Замисли се за миг и каза: — Ирис знае, че работя за теб…