Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Въздъхна и отново нададе ухо за аргументите на украинеца. Наля му още уиски, добави две бучки лед и с широка усмивка му подаде чашата, побутвайки към него договора. Онзи леко привдигна кълка, за да поеме чашата, извади писалка, отвинти капачката: „Готово, каза си Марсел, готово! Ще подпише.“ Украинецът обаче се поколеба… измъкна плик от джоба на сакото си и му го подаде с думите: „Тук са пътни мои разходи, вие може ли да мине за ваша сметка?“ „Няма проблем“ — отвърна Марсел, отвори плика и хвърли бърз поглед на тестето смачкани листчета: сметки от ресторанти, прекалено висока хотелска сметка, фактури от луксозни бутици, бележка за цяла каса шампанско, парфюми „Ив Сен Лоран“, пръстен и гривна „Мобусен“. Всички сметки без изключение бяха на името на Марсел Гробз. Голям хитрец бил този украинец! Ще трябва да плати, с едно драсване на перото да уреди безумията на дебелата свиня! „Няма проблем — увери той и намигна на украинеца, който чакаше с писалката в ръка, — няма проблем, ще ги предам в счетоводството, поемам всички разходи.“ Усмихна се още по-широко, за да разбере онзи, че всичко е наред, че няма какво да чака и сега вече трябва да подпише, какво иска още? Човекът чакаше и малките му очички проблясваха с гневно нетърпение. „Няма проблем, вие сте ми приятел и… всеки път, когато дойдете в Париж, ще бъдете мой гост.“

Онзи се усмихна, отпусна се, очите му се притвориха като две тъмни цепки, той се наведе над договора и подписа.

Филип Дюпен вдигна крака на бюрото си и се зачете в делото, което му бе оставила Каролин Вибер. В бележката, приложена към него, се казваше: „Притиснати сме, не можем да се измъкнем, ще посъветваме клиента да откупи, но той не желае да инвестира, по всичко личи, че остава единствено сливане, на френския пазар няма място за двама конкуренти от такъв мащаб…“ Той въздъхна и започна да чете от началото. Очевидно идваше краят на текстилната промишленост във Франция, но предприятие от ранга на „Лабонал“ се държеше и реализираше печалби, защото се беше специализирало в производството на луксозни чорапи. Абсолютно задължително беше френските предприятия да се специализират в луксозните производства, във високото качество, а масовата продукция да оставят на китайците. Това изискваше пари: покупка на нови машини, получаване на нови патенти, инвестиции в развойната дейност, в рекламата. Как да накараме клиента да го разбере? Той си изхлузи обувките и размърда пръсти в чорапите. Марка „Лабонал“. Англичаните са го прозрели отдавна. Те са се отказали от тежката индустрия, запазили са си само услугите и държавата им върви прекрасно. Филип въздъхна. Обичаше страната си, обичаше Франция, но се беше превърнал в безсилен свидетел на крушението на най-успешните й предприятия, които загиваха, защото им липсваше динамичност, въображение, дързост. Нужно бе да се промени мисленето, да се разяснява, да се обучава, но никой ръководител не искаше да поеме риска. Риска да си докара четвърт час непопулярност в името на бъдещето. Телефонът звънна. Беше директната линия на секретарката.

— Някой си господин Гудфелоу. Иска да говори с вас, казва, че е важно… Настоява.

Филип свали крака от бюрото и смръщи чело.

— Свържете ме. Ще говоря с него…

Чу прещракване и гласа на Джони Гудфелоу, бърз насечен говор, полуфренски, полуанглийски.

— Hello, Johnny! How are you?

— Fine, fine . Разкрити сме, Филип…

— Как така разкрити?

— Следят ме, сигурен съм… Някакъв детектив постоянно върви подир мен.

— Сигурен ли си?

— Проверих… Той е частен детектив. И аз го проследих. Не е много добър. Любител. Разполагам вече с името му, с адреса на агенцията, за която работи, някаква парижка агенция, остава само да я открия… Какво смяташ да правим?

— Wait and see! — отговори Филип. — Just give me his name and the number where I can reach him and I’ll take care of him 13 13 Ще изчакаме. Само ми дай името и телефона и аз ще имам грижата за него (англ.). — Б.пр. …

— Продължаваме или приключваме? — попита Джони Гудфелоу.

— Продължаваме, Джони. Окей? Аз ще се погрижа за всичко… Следващия понеделник на „Роаси“, както сме се разбрали.

— Окей…

Ново изщракване и Филип затвори телефона. Значи го следят. Кой има интерес? С Гудфелоу не правеха нищо лошо на никого. Отношенията им бяха лични. Клиент, който иска да се намеси в личния му живот с цел изнудване? Всичко беше възможно. Някои от клиентите на адвокатската кантора им бяха поверили много важни дела. От него нерядко зависеха съдбите на стотици служители и работници. Погледна листчето, на което си беше записал името на детектива и телефона на агенцията, за която работи, и реши да звънне по-късно. Не се страхуваше.