Ян Гиу - Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

Майка Рикиса бе трудна жена, някои дори я наричаха коварна, а от време на време на послушничките хич не им беше лесно да се оправят с нея. Но като близка родственица на краля тя познаваше добре проблемите, които имаше светската власт.

Когато Катарина дойде и случайно се изповяда за един стар грях, който бе премълчала при предишната си изповед, как е имала сексуални отношения с младия Арн Магнусон, тя навярно беше много строга към момичето заради премълчаното. Ала както Катарина й разясни с наведена глава и като че бършеше сълза, грехът й бе станал още по-голям, тъй като онзи Арн не бе прелъстил само нея, като й е обещавал да се венчаят, а и сестра й, която сега била бременна.

Майка Рикиса веднага съзря огромната възможност, което се бе отворила. Катарина също я видя ясно, тъй като скромно потвърди, че съблазнителят Арн е близък приятел на Кнут Ериксон и ще навредят много на врага, ако успеят да отлъчат Арн Магнусон от църквата.

Майка Рикиса се вглъби, когато чу думите, че Катарина и тя самата си приличат, тъй като мислят по почти еднакъв начин по този голям проблем. Тя определи много леко наказание за непълната изповед на Катарина преди и късното й признание, изпрати я на една седмица усамотение, тишина, хляб и вода и обичайния списък с молитви. Катарина се смири, целуна ръката на майка Рикиса за благодарност, на висок глас благодари на светата Дева за милостта, с която се бяха отнесли с нея, и излезе с леко доволна усмивка, която майка Рикиса проницателно забеляза.

Но след това майка Рикиса тръгна с решителни стъпки, удряйки петите си в пода, звук, от който послушничките в манастира се страхуваха повече от всичко останало, към стаята за преписване на ръкописи, за да стори онова, което беше нужно, колкото се може по-скоро.

Тя писа на Болеслав да се обърне към архиепископа в Източен Арос заради този проблем, писа и на епископ Бенгт от Скара, че той възможно най-скоро трябва да подготви отлъчване от Църквата, преди това дело да бъде благословено от някой друг от Божиите слуги. Тя се надяваше да успее да спечели епископ Бенгт за делото си, тъй като знаеше, че той споделя безпокойството й по въпроса, че времето на великодушие към Църквата и нейните най-изтъкнати слуги може би е към края си. Защото дори епископ Бенгт бе изключително благодарен на рода на Сверкер.

Катарина и майка Рикиса скоро получиха това, което искаха, макар и да го искаха по съвсем различни причини. Две седмици по-късно на литургията в Скара епископ Бенгт обясни, че Сесилия Алготсдотер и Арн Магнусон са отлъчени от църквата. Никой от хората на Църквата в цяла Западна Готаланд не трябваше да се занимава с тези двама души по въпроси, засягащи християнската общност. Единственото светилище, в което те можеха да отидат, бе манастирът.

За втори път Арн и Сесилия заедно се отправиха към „Божия дом“, но този път пътуването им беше тъжно. Магнус беше изпратил група от хората си, за да ги съпровожда по пътя, и всички те носеха цветовете и вимпелите на кралския род, както им бе заповядано. Изпълнен със срам, Магнус не искаше да остави сина си да язди, за да получи прошка и убежище.

Нямаха много да си кажат по пътя, тъй като всичко беше казано много пъти. На Сесилия й бе трудно да прости на Арн, колкото и той да се опитваше да й обясни, че е бил пиян онзи път, когато Катарина е дошла при него, и не знае какво се е случило. Тогава тя възрази, че той е премълчал това, така че тя, без да знае, си е навлякла грях, който е можела да избегне, ако й е било известно. Той се опита да се защити, като й рече, че не му е било лесно да говори с тази, която му е най-скъпа в целия свят, за това, че е съгрешил със сестра й, а и той не познавал закона, според който това е нередно. Сесилия му повярва за последното, макар и според нея да беше странно, че точно той от всички не познава християнския закон. Когато изясниха това, започнаха да мислят какво да направят. Както Арн смяташе, можеше да мине дълго време, преди грехът да бъде признат от Рим, може би година или повече. Тя гледаше на бъдещето далеч по-мрачно.

Когато се разделиха пред портите на „Божия дом“, той се закле пред Бога, че ще се върне някой ден и ще я вземе, закле се в меча си, за да я убеди в това, което според нея беше детински жест. Но той повтори настоятелно, че тя трябва да му вярва, да не предава тази вяра, защото докато диша, той винаги ще чака онзи час, когато двамата отново ще могат да се съберат, и я закле да не приема трите обета в манастира, тъй като те не могат да се върнат назад. По-добре да живее като послушничка, макар и на послушничките, подобно на послушниците, да им беше далеч по-трудно отколкото на онези, които бяха дали обети. Тя мълчаливо кимна на това, отскубна се от него и побягна към вратата на манастира, където майка Рикиса я чакаше с презрителна и строга усмивка. Когато обкованата с желязо дъбова порта се затвори зад Сесилия, Арн изпита огромна мъка, стори му се, че не може да си поеме въздух. Падна на колене и дълго се моли. Хората на баща му чакаха тихо и търпеливо на известно разстояние. И те бяха изпълнени с мъка заради него, заради кралския род и заради това, че на тях самите и на родствениците на Ерик бе открадната радостта. Изпитваха омраза към Сверкеровия род, който, както всички знаеха, стоеше зад това, което се беше случило.