Ян Гиу - Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

И сега най-после той яздеше и вече виждаше Хюсабю. Конят вървеше тъй леко, сякаш танцуваше нетърпеливо. Колкото повече приближаваше Хюсабю, толкова по-малко се интересуваше от всичко странно, което бе видял и което засягаше борбата за власт.

Алгот Полсон бе привикан в Арнес, за да уговорят зестрата. Сметнаха, че подобен разговор трябва да бъде воден от Ескил и Магнус от една страна, и Алгот от друга, а участието на Арн не е наложително.

Това много допадна на Арн. Най-вече защото не се интересуваше дали женитбата му със Сесилия е изгодна или не за бащите им, а и защото искаше да види любимата си, да й каже всички добри новини, без да бъде постоянно наблюдаван от баща й или от всичките му изпълнени с подозрение хора.

Като че ли всичко беше прекалено добро, за да е истина. Скоро щеше да бъде при нея. Щеше да я държи в обятията си и да й каже, че навярно ще се венчаят в Хюсабю още на литургията по случай празника на свети Ескил.

Магнус и Ескил бяха решили, явно без предварително да попитат Алгот, венчавката да бъде в Хюсабю, а пирът в Арнес. Сесилия щеше да получи Форшвик. А сега Магнус и Ескил искаха да изкопчат от баща й информация за това каква ще бъде зестрата. Смятаха, че той трудно би отказал на подобно предложение.

Алгот не проявяваше интерес към това. Няколко гори или брегове, какво бяха те в сравнение с най-великото, което Бог бе дарил на човека?

И макар че Алгот не се интересуваше особено от чувствата на дъщеря си, както Магнус не приемаше сериозно чувствата на по-малкия си син, чрез този брачен съюз той все пак си гарантираше своята сигурност и сигурността на рода и имотите си. Понастоящем Арн разбираше само това.

Усещането за мрак и безнадеждност, което бе белязало последната му среща със Сесилия, сега се бе превърнало в светлина. Подобно на Гунвор и Гунар, Арн и Сесилия никога нямаше да спрат да благодарят на светата Дева Мария за това, че тя за сетен път бе показала, че най-великото от всички неща е любовта.

Когато Арн приближи Хюсабю, той бе забелязан от крепостните, които садяха ряпа. Някой веднага хукна към двора, за да съобщи за пристигането му. Заради това веднага настана олелия и когато Арн вече беше съвсем близо, всички крепостни и хората на Алгот, както и всички останали в двора, се бяха строили в двойни редици най-отпред при портата и когато Арн мина помежду им, крепостните нададоха радостни викове, а хората на Алгот вдигнаха оръжията си.

Сесилия излезе на моста и първо тръгна сякаш искаше да изтича при Арн, след това се опомни, скръсти ръце, вдигна глава и го изчака. Баба й Улрика веднага излезе на моста, с физиономия, която искаше да каже нещо сурово, но когато съзря Арн сред крепостните и хората на Алгот, тя се опомни и зачака с внучката си.

У Арн се надигна буря, когато слезе от Шимал, който веднага беше отведен от един крепостен. Лицето му гореше и той разбра, че се изчервява. Сърцето му биеше така лудо, че му се струваше, че ще припадне. Трябваше да използва цялата си воля, за да срещне Сесилия достойно и благовъзпитано пред всички тези погледи, тъй както тя го очакваше смирено и със сведена глава.

Тогава тя вдигна очи и двамата се погледнаха за миг. После самообладанието им ги напусна, те хукнаха един към друг и когато се срещнаха, се прегърнаха по начин, неподходящ за млади хора, които все още не са венчани. Тогава крепостните отново започнаха да надават викове на радост, разнесе се шум, така че никой не можеше да чуе нещо от думите на другия за известно време.

Крепостните знаеха за това, което се бе случило, и за онова, което щеше да се случи. Мнозина от тях се надяваха да тръгнат със Сесилия след сватбата. Всички смятаха, че онези, които отидат със Сесилия и младия господар Арн, ще получат по-добро отношение, отколкото другаде. Крепостните разправяха добри неща за Арн, като не ставаше въпрос за това как борави с меч и лък, на което обръщаха внимание само свободните. Говореха, че младият господар Арн се държи с крепостните като с хора.

Сесилия и Арн не искаха да се отделят един от друг, но бяха принудени, когато баба Улрика се прокашля за трети път. Двете жени и Арн влязоха вътре, така че той да бъде нагостен за добре дошъл. Когато бяха вътре, Улрика взе думата от младите и започна да разпитва за даровете, които Сесилия ще получи при венчавката, за имотите, както и за мястото, където ще стане това. Арн трябваше да положи усилия и да обсъжда тези въпроси, като че те наистина го засягаха: Форшвик, броят на външните дворове, големината на главната постройка, броя на слугите и други неща, за които нямаше точна представа. Едва след това Улрика започна да разпитва за неща, които според Арн бяха по-важни, като какво е станало в Източна Готаланд и дали свеите вече са свикали съвет. Арн я успокои, че кралският род в Източна и Западна Готаланд се е обединил с рода на Ерик и смята, че Кнут Ериксон вече е бил избран за крал на съвета на свеите, тъй като това бе чул от всеки, когото бе срещнал по пътя от Източен Арос през Свеаланд, като че ли нямаше никакво съмнение по този въпрос. Навярно Кнут Ериксон вече бе крал на свеите и щеше да отиде на общия съвет в Западна Готаланд през лятото, за да бъде избран за крал и там.