Ян Гиу: Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

Улрика се задоволи с всички тези добри новини, разбра, че пречи на младите, като кара Арн да говори за неща, които, естествено, бяха от по-голямо значение от замаяността им и горещите им чувства, но които сега бяха маловажни. Заради това тя ги изненада, като рече, че времето е хубаво и не би било зле да пояздят по Кинекуле. При тези думи Сесилия скочи и прегърна иначе тъй мрачната и сурова баба Улрика.

Веднага оседлаха една добродушна кобила за Сесилия, тя се облече за езда с широка и топла зелена мантия, която я покриваше от врата до кокалчетата на краката. Тя по навик уви мантията около едната си ръка и бързо възседна животното, преди Арн или крепостните да успеят да й помогнат. И докато Арн вземаше една кожена торбичка с хляб, месо, дървени чаши, от които да пият, ако се забавят повече, както му рече плахо засмяна придворната, която му ги подаде, Сесилия пришпори кобилата си и препусна напред. Малко по-нататък тя се обърна и му извика да се опита да я настигне. Тогава Арн отметна глава назад. Изсмя се с пълно гърло от щастие, потупа нежно Шимал по врата и му рече на шега, че сега двамата са на лов, в който не трябва да се провалят. След това той се хвърли на седлото с един скок, който накара тези, които бяха наблизо, да ахнат от учудване, и потегли. Първо остави Шимал да препуска бавно, така че да не настигне веднага бялата кобила, зелена мантия и червената коса далеч пред него, но въпреки това бе сякаш толкова близко, че можеше да усети дишането им.

Когато никой от Хюсабю вече не можеше да ги види, той пришпори Шимал. Като вихър той настигна и задмина Сесилия, спря, след което се втурна обратно към нея, едва успя да я избегне и след това започна да кръжи около нея, като се наслаждаваше на звънливия й смях, който го караше да бъде дързък и самонадеян. Той се изправи на седлото и балансираше с ръце във въздуха, яздеше край нея така, че я изуми с тези изкусни способности, спря коня и се обърна назад към нея с ръце от двете си страни и не видя дебелия дъбов клон, който го повали на земята.

Като че ли падна лошо и лежеше тихо на земята. Извън себе си от тревога, Сесилия спря коня си, слезе, хвърли се към него и отчаяно започна да гали безжизненото му лице. Тогава той отвори едното си око, след това другото и после я прегърна през смях. Двамата се търкаляха из горските съсънки, а тя се преструваше на сърдита, задето я бе изплашил така.

Изведнъж те притихнаха, приседнаха и се прегръщаха дълго, без да кажат нищо, като че ли не съществуваха думи, а само песента на птиците.

Стояха така, докато започнаха да изпитват болка от неудобната поза. Първо тя се отскубна от него и се отпусна в тревата, а той легна до нея и погали лицето й. Известно време се бори със свенливостта си. След това я целуна внимателно първо по челото, а после по бузите и по устата. Тя отговори на целувките му и първоначалният им свян бе отнесен от летния полъх.

След това те се върнаха в Хюсабю.

Именно добротата на Сесилия им навлече тази огромна беда. Някой би рекъл, че Бог определя и доброто, и лошото, което може да сполети човека, и че щастието или пък бедата го заварват неподготвен, така, както идва и смъртта, щом норните 12 12 Норни — митични същества; три сестри, които определят продължителността на човешкия живот. — Б.пр. внезапно прекъснат нишката на човешкия живот.

Подобно тълкуване на Христовото учение не беше необичайно в Западна Готаланд, но за монасите от Цистерцианския орден и за Арн това мислене беше само остатък от старото езичество и съдържаше известна доза богохулство. По този начин се допускаше, че човешкото добро или зло, греховете или праведните деяния, грешките или проницателността, както и любовта на хората към Бога не са от значение. Чрез свободната си воля и любовта си към Бога всеки мъж и всяка жена в голяма степен направляват живота си. Както Арн с горчивина обясни нещастието им: то повече от всякога се коренеше в добродушието на Сесилия. Човек трябваше да я сравни със сестра й Катарина само за миг, за да може веднага да прозре това. А и от самото начало всичко се решаваше от отношенията между двете сестри.

За Катарина щастието на Сесилия означаваше нещастие за нея. Щом Сесилия вече не трябваше да идва в „Божия дом“, за да продължи обучението за развитие на трудолюбието и духа си, според Катарина самата тя щеше да бъде залостена като плъх зад стените на презрения манастир. Това чувство се засили, когато тя разбра какво е получил баща й, за да омъжи сестра й за някой от съседите. А това, че баща й ще стори подобно нещо и за самата нея, вече не изглеждаше логично и Катарина се страхуваше, че ще остане завинаги в манастира и ще се съсухри като някоя стара мома сред другите такива.