Ян Гиу - Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

Сесилия и Арн още не бяха женени и това зависеше не толкова от тях, колкото от борбата за власт. Кнут Ериксон накара свеите от скалите край Мура да го изберат за крал с далеч по-голямо усилие, отколкото бе предполагал. А когато това най-накрая бе уредено, той закъсня по своя вина да дойде на съвета в Западна Готаланд, тъй като Болеслав изпрати насреща му войска, тъй че той трябваше да успее да накара свеите да се сражават заради новия си крал.

Но Болеслав не беше събрал достатъчно голяма войска, тъй като си мислеше, че времето е срещу него и не бива да се бави. Със събраните хора от рода си и датчаните той се отправи срещу Биелбо и веднага бе победен от Кнут Ериксон и свеите, Биргер Бруса и хората от Фолкунгите в Източна Готаланд. Така засега всичко бе уредено, ала бе отнело доста време и половината лято се бе изтърколило. Магнус Фолкесон от Арнес се бе заинатил, че иска на сватбата да присъства и крал, така че реши да изчака, докато Кнут успее да изпълни задълженията си на съвета в Западна Готаланд, където той със сигурност щеше да бъде избран с огромно единодушие.

Поради тази причина Арн и Сесилия не можеха да бъдат мъж и жена пред Бога, когато яздеха към „Божия дом“. Те бяха просто годеници. Въпреки това скоро щеше да стане явно, че Сесилия носи детето на Арн под сърцето си.

Арн се бе посъветвал по въпроса с Ескил, който бе добре осведомен за светските неща и нрави. Но Ескил само се бе засмял и бе казал, че според закона, ако бащата на Сесилия иска да направи проблем от това, то Арн ще бъде виновен и ще трябва да плати шест сребърни монети. Ескил не смяташе, че Алгот Полсон ще спори на дребно. В най-добрия случай Сесилия, водена от сестринска любов, искаше да види Катарина, за да й даде утеха. За нея не бе трудно да разбере как се мъчеше Катарина зад стените на „Божия дом“, защото смяташе, че познава добре сестра си.

Но както се оказа, не беше така. Ако знаеше това, никога нямаше да стъпи там, за да се опита да утеши Катарина.

Когато двете сестри се срещнаха в двора на „Божия дом“, Сесилия положи неимоверни усилия, за да не заговори за собственото си щастие, и се опита да утеши Катарина, като й каза, че щом венчавката мине, ще говори с баща им, той ще вземе думите й на сериозно, тъй като тогава тя ще е част от кралския род. Все нещо трябва да може да накара Алгот да се вслуша в думите й, може би нещо простичко, като факта, че той беше стиснат, а трябваше да плаща в сребро, за да може да държи дъщеря си в манастир. Това му излизаше скъпо, а и дъщеря му не оценяваше тази странна бащина любов. И двете се разкикотиха на тази истина.

Тогава Сесилия отново бе изкушена да говори за собственото си щастие, как първо щели да живеят в Арнес, докато времената били толкова неспокойни, как после щели да се преместят във Форшвик при Ветерн, как щели да пътуват с Ескил, за да посрещат норвежките си родственици, както и всичко, което й дойдеше наум и което за Катарина бе свободният, щастлив живот извън стените на манастира. Сесилия беше прекалено обсебена от собственото си щастие, за да види как очите на Катарина се присвиха от омраза и завист. Когато Катарина като че лукаво запита дали напоследък са имали прекалено много посещения и пирове, та Сесилия е напълняла, сестра й не успя да прикрие радостта си и й разказа тайната, която бе греховна и струваше шест парчета сребро и няколко пъти „Отче наш“ и „Аве Мария“, може би власеница, една седмица на хляб и вода и каквото и да е друго изкупление на греховете. Беше вярно, че тя очакваше дете. И когато се отвори тази тема, Сесилия не можеше да спре, тъй като изпитваше много страх от раждането, но и беше безкрайно щастлива.

Катарина не слушаше това детинско бръщолевене на сестра си. Вече мислеше за това как този проблем може да се превърне в нейно спасение.

Когато най-накрая настъпи време да се разделят, тя прегърна Сесилия нежно и я помоли да бъде внимателна с детето, което очаква, и да предаде най-топли пожелания на Арн.

Веднага щом портата на манастира се затвори след Сесилия, допълнителният гняв на Катарина като че ли внезапно се уталожи, точно както се беше появил. Изпълнена със студена решителност, тя се запъти към игуменката, за да промени всичко, колкото се може по-бързо.

Божият дом беше манастир, който се бе появил преди известно време след дарения от страна на крал Сверкершон, когато той бе дарил земя и на женския манастир „Врета“ в Източна Готаланд. Никой не знаеше със сигурност какво мисли родът на Ерик за манастира, построен с помощ от Карл Сверкершон и рода му. Но игуменката в „Божия дом“, майка Рикиса, която беше от рода на Сверкер и близка родственица на скоро убития крал Карл, бе изразила огромното си безпокойство от това, че „Божия дом“ сега навярно трябва да се премести или да престане да съществува. Ако Кнут Ериксон станеше крал, както всички вярваха, то нямаше да е добре човек да принадлежи към рода на Сверкер в Западна Готаланд, а и не беше добре да се намират в манастир, който беше построен с помощ от Сверкер. Все пак всички знаеха как навремето Ерик Йедвардсон бе протегнал алчните си ръце към Варнхем.