Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

Левин се наведе напред и се намръщи.

— Това е гнездото на рапторите.

Малкълм, все още в караваната, се надигна и направи болезнена гримаса. Грабна радиостанцията и попита:

— Намерихте ли го? Намерихте гнездото?

— Мисля, че да — отговори Левин.

— Опиши го — каза Малкълм.

Левин заговори тихо. Съобщаваше особеностите, правеше преценки. Гнездото на велоцирапторите му се струваше запуснато, неподдържано, зле направено. Това го изненада, защото гнездата на динозаврите обикновено говореха за безпогрешно чувство за порядък. Беше виждал много такива при разкопки от Монтана до Монголия. Яйцата бяха подредени в правилни концентрични окръжности. Нерядко в едно гнездо откриваха повече от трийсет яйца, което означаваше, че много женски използват една и съща издълбана купчина пръст. Край гнездата често намираха многобройни скелети на възрастни животни, което подсказваше, че са се грижели за яйцата съвместно. При няколко находки се долавяше някакво усещане за пространствен порядък — гнездата се намираха в центъра, възрастните бяха в периметъра около тях, сякаш за да не смутят покоя на яйцата. По всичко това динозаврите приличаха на своите потомци птиците, при които също имаше определен порядък при ухажването, размножаването и гнезденето.

Поведението на велоцирапторите обаче явно беше различно. Леговището им създаваше впечатление за хаос, за бъркотия — гнездата бяха зле оформени и изпотъпкани, възрастните почти непрекъснато се биеха помежду си, ограничен брой новоизлюпени и подрастващи животни, изпочупени черупки. Край гнездата Левин забеляза малки скелети, които вероятно бяха останки от новоизлюпени животни. Никъде наоколо не се виждаха малки. Имаше три съвсем млади екземпляра, но те бяха принудени да се отбраняват от останалите и по телата им се виждаха множество драскотини и белези. Изглеждаха слаби и недохранени. Приближаваха до храната плахо и веднага се отдръпваха, ако им се озъбеше някой от възрастните.

— Ами апатозаврите? — попита Малкълм. — Какво ще кажеш за тях?

Левин преброи четири, в различни фази на разложение.

— Ще трябва да съобщиш на Сара.

Но Левин се питаше нещо друго — чудеше се как тези огромни туловища са се оказали тук. Явно апатозаврите не бяха умрели тук случайно и, разбира се, приживе биха избягвали гнездото. Не биха могли да бъдат довлечени, защото бяха много тежки. Как тогава се бяха появили на това място? В главата му се оформи някаква мисъл, някакво очевидно обяснение, което…

— Домъкнаха Арби — отбеляза Малкълм.

— Да, така е — отвърна Левин.

Вгледа се в гнездото и се опита да си обясни всичко това. Торн го побутна.

— Ето я клетката — каза той и посочи. Беше в другия край на поляната, полускрита зад листата. Металните пръчки блестяха на лунната светлина, но самият Арби не се виждаше.

— Чак там е — отбеляза Левин.

Рапторите вече не обръщаха внимание на клетката и се боричкаха за останките на Еди. Торн взе карабината и отвори пълнителя. Имаше само пет стрелички.

— Не са достатъчно — каза той и го затвори. Пред тях имаше поне десет раптора.

Левин затършува на задната седалка и намери раницата си, която бе паднала на пода. Отвори я и извади малък метален цилиндър, с размер на малка бутилка за безалкохолно. Отстрани с боя бяха нарисувани череп и кости. Отдолу пишеше: „ВНИМАНИЕ, ТОКСИЧЕН МЕТАХОЛИН (МИВАКУРИЙ)“.

— Какво е това? — попита Торн.

— Забъркаха го в Лос Анжелос — обясни Левин. — Несмъртоносен неутрализатор. Изпуска аерозолна холинестераза с кратко действие, който парализира всички живи същества за около три минути. Рапторите ще заспят.

— Ами момчето? — попита Торн. — Не можем да използваме това. Ще парализираш и него.

Левин посочи напред.

— Ако хвърлим контейнерът вдясно от клетката, вятърът ще отвее газа в обратната посока, точно към рапторите.

— А може и да не стане така — възрази Торн. — И момчето да пострада сериозно.

Левин кимна, прибра цилиндъра в раницата си и се загледа напред.

— Е, какво ще правим в такъв случай? — попита той.

Торн се вторачи към клетката, полускрита сред листата. Видя нещо, което го накара да застане нащрек — клетката помръдна едва забележимо.

— Видя ли? — попита Левин.

— Ще измъкна хлапето оттам — каза Торн.

— Да, но как?

— По старомодния начин — отвърна Торн и излезе от джипа.

Сара ускори мотоциклета по калния бряг на реката. Рапторът беше отпред и приближаваше към водата.