Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

— Как. Как?

— Не видях. Станаха много неща.

— А Еди? — попита Торн мрачно.

— Свърши бързо.

Джипът продължаваше напред, през джунглата, като подскачаше по неравната повърхност. Главите им се удряха в брезентовия покрив. Торн шофираше направо безразсъдно. Рапторите обаче напредваха с главоломна скорост. Вече почти не виждаха последното животно, хукнало напред, в тъмнината.

— Не искаха да ме изслушат! — извика Кели, когато Сара спря с мотоциклета.

— Какво трябваше да им кажеш?

— Един раптор отмъкна ключа! Арби е заключен в клетката, а рапторът отмъкна ключа!

— Накъде тръгна? — попита Сара.

— Натам! — извика Кели и посочи към равнината. На лунната светлина успяха да различат тъмния силует на бягащото животно. — Ключът ни трябва!

— Качвай се — каза Сара и свали карабината от гърба си. Кели скочи на седалката зад нея. — Можеш ли да стреляш?

— Не… тоест…

— Можеш ли да караш мотоциклет?

— Не, аз…

— В такъв случай ще трябва да стреляш — отсече Сара и й подаде оръжието. — Ето това е спусъкът. Нали? Ето го предпазителя. Завърташ насам и готово. Ще друса доста, така че не го освобождавай, докато не приближим.

— Какво ще приближим?

Но Сара не я чу. Включи на скорост и мотоциклетът се понесе напред към равнината след бягащия раптор. Кели се улови за кръста й, за да не падне.

Джипът продължаваше напред по осеяната с локви кална пътека.

— През деня не ми се стори толкова неравно — отбеляза Левин и стисна ръкохватката. — Може би трябва да понамалиш скоростта.

— Не, по дяволите! Ако ги изгубим от поглед, край. Не знаем къде е гнездото им, а в тази джунгла през нощта…

Рапторите се отклониха от пътеката и продължиха през храстите. Клетката изчезна от погледите им. Торн не виждаше добре терена, но имаше чувството, че бягат надолу по стръмен, почти отвесен скат.

— Не можеш да минеш оттам — каза Левин. — Стръмно е.

— Няма друг начин.

— Ти си луд! Приеми фактите! Джак, изгубихме хлапето, това е истината. Жалко, но е така.

Торн го изгледа ядосано.

— Хлапето не те изостави, сега и ти няма да го изоставиш.

Торн завъртя волана и подкара джипа по ската. Колата се наклони страховито, набра скорост, заспуска се бясно.

— По дяволите! — крещеше Левин. — Ще се размажем!

— Дръж се!

Продължиха да се носят стремглаво надолу в тъмнината.

Мотоциклетът се понесе по тревистата равнина. Кели се бе вкопчила за Сара с едната си ръка, а с другата стискаше карабината — беше тежка, дланта й изтръпваше. Мотоциклетът друсаше ужасно, а вятърът непрекъснато навяваше косата в очите й.

— Дръж cel — извика Сара.

Луната се показа от облаците напълно и тревата наоколо стана сребриста. Рапторът беше на петдесетина метра пред тях, почти в края на осветяваното от фара им пространство. Постепенно го настигаха. Кели не видя други животни, освен стадото апатозаври в далечината.

Приближаваха раптора все повече и повече. Животното тичаше бързо. Твърдата му опашка едва се виждаше над тревата. Сара сви леко вдясно, за да се изравнят с него, наклони се назад и извика в ухото на Кели:

— Приготви се!

— Какво да направя?

Вече се движеха почти успоредно, край опашката му.

Сара ускори още повече. Изравниха се с краката, после с главата.

— Шията! — извика тя. — Цели се в шията!

— Къде?

— Където и да е! В шията!

Кели се засуети с карабината.

— Сега ли?

— Не! Чакай малко! Чакай!

Рапторът се уплаши от мотоциклета и затича по-бързо. Кели се мъчеше да напипа предпазителя. Пушката подскачаше в ръцете й. Всичко подскачаше. Най-накрая напипа лостчето, но пак го изпусна. Опита още веднъж. Налагаше се да използва двете си ръце, а това означаваше да не се държи за Сара…

— Приготви се! — извика Сара.

— Не мога да…

— Сега! Веднага! Хайде!

Сара изви кормилото и се приближиха на около метър от бягащото животно. Кели усети миризмата му. Рапторът обърна към тях глава и изчатка с челюсти. Кели стреля. Карабината подскочи в ръцете й. Отново се вкопчи в Сара. Рапторът продължаваше да бяга.

— Какво стана?

— Не улучи!

Кели поклати глава.

— Няма значение — извика Сара. — Ще се справиш! Ще се приближа пак.

Отново ускори и сви към раптора, но този път той внезапно се обърна и се хвърли към тях. Сара изкрещя и сви рязко встрани.