Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

— Да, но явно се издъни — възрази Рос. — Във всеки случай отдавна трябваше да направим проверка. Какви специалисти ще изпратиш?

— Започвам с онези, които Хамънд нае като консултанти още в началото на начинанието. — Дженаро сложи списъка на бюрото на Рос. — В първата група влизат палеонтолог, палеоботаник и математик. Заминават на острова този уикенд. Ще ида и аз.

— Дали ще бъдат откровени с теб? — запита Рос.

— Мисля, че да. Никой от тях не знае за острова, а единият — математикът, Иън Малкълм, — още от началото открито заявяваше, че е против проекта. Твърдеше, че нищо няма да излезе, че е невъзможно да се осъществи.

— А кой е четвъртият?

— Техническо лице — аналитик на компютърни системи. Ще прегледа компютрите в парка и ще отстрани някои технически дефекти. Трябва да пристигне на острова още в петък сутринта.

— Чудесно — каза Рос. — Ти ли уреждаш това посещение?

— Хамънд помоли сам да проведе разговорите. Според мен му се иска да изглежда, че няма никакви проблеми, че това е обикновена любезна покана да разгледат острова му.

— Добре — каза Рос, — но гледай всичко да е както трябва. Поеми инициативата. Искам положението в Коста Рика да се изясни до седмица.

Рос стана и излезе от стаята.

Дженаро набра някакъв номер, чу бученето на радиотелефона, а после гласа отсреща:

— Тук е доктор Грант.

— Здравейте, доктор Грант. Обажда се Доналд Дженаро, юрисконсултът на „ИнДжен“. Преди години разговарях с вас, не зная дали си спомняте…

— Помия — потвърди Грант.

— Току-що говорих по телефона с Джон Хамънд и той ми каза добрата новина, че ще дойдете на нашия остров в Коста Рика…

— Да — рече Грант. — Смятаме утре да заминем със самолета за там.

— Просто искам и аз да ви благодаря, че се съгласихте да дойдете, без да ви дадем време да се подготвите. Всички в „ИнДжен“ сме ви много благодарни. Поканили сме Иън Малкълм, който също като вас беше един от първите ни консултанти. Той е математик от университета в Остин.

— Да, Джон Хамънд ми спомена — каза Грант.

— А, така ли! — рече Дженаро. — Всъщност ще дойда и аз. Между другото, исках да ви попитам за екземпляра, който сте намерили, про… проком… как беше?

— Прокомпсогнатус — каза Грант.

— Да. При вас ли е този екземпляр, доктор Грант? Самият екземпляр?

— Не — отвърна Грант. — Видях само рентгеновата снимка. Екземплярът е в Ню Йорк. Обади ми се една жена от Колумбийския университет.

— А не може ли да ми обясните по-подробно? — помоли Дженаро. — Тогава ще мога да изпратя този екземпляр на господин Хамънд, който много се интересува от него. Сигурен съм, че и вие ще пожелаете да го видите. Вероятно ще успея да уредя да го доставят на острова, докато всички сме там — каза Дженаро.

Грант му даде желаната информация.

— Чудесно, доктор Грант — рече Дженаро. — Поздравете доктор Сатлър от мен. Очаквам с нетърпение утрешната среща с вас и с него.

Дженаро затвори.

— Получи се току-що — каза Ели, когато на следващия ден влезе в задната част на фургона с дебел кафяв плик в ръце.

— Едно от момчетата го донесе от града. От Хамънд е.

Грант видя синьо-белия знак на „ИнДжен“ и отвори плика. В него нямаше писмо, а само куп прихванати листове. Измъкна ги и видя, че са копия на чертежи, намалени и подвързани така, че образуваха дебела книга. На корицата пишеше:

— Какво е това, по дяволите? — учуди се той.

После разлисти книгата и от нея изпадна лист хартия.

Скъпи Алън и Ели,

Както сигурно се досещате, още не разполагаме с официални рекламни материали. Но документите, които ви изпращам, ще ви дадат известна представа за проекта Исла Нублар. Според мен е направо страхотен!

Очаквам с нетърпение да го обсъдим заедно! Надявам се, че ще дойдете!

Поздрави,

— Нищо не разбирам — каза Грант, като прелистваше страниците. — Това са архитектурни проекти.

Той отвори на първата страница:

ЦЕНТЪР ЗА ПОСЕТИТЕЛИ/ХИЖА — КУРОРТ ИСЛА НУБЛАР

КЛИЕНТ — „ИнДжен“ АД, Пало Алто, Калиф.

АРХИТЕКТИ — „Дънинг, Мърфи и съдружници“, Ню Йорк. Ричард Мърфи, главен архитект; Тиъдър Чен, архитект, Шелдън Джеймс, административен контрагент

ИНЖЕНЕРИ — „Хирлоу, Уитни и Фийлдс“, Бостън, строителни; А. Т. Мисикава, Осака, машинни

ПАРКОВА ТЕХНИКА — Шепъртън Роджърс, Лондон; А. Ашикига, Х. Йеясу, Каназава