Джой Филдинг - Кукла на конци

— Свърши ли вече в съда? — пита жената с нисък гръден глас.

— Да, свърших.

— Съдията отхвърли ли гаранцията?

— Съдията изобщо нямаше друга възможност.

Жената разбиращо се усмихва и обръща проницателния си поглед към Аманда. Очите й са същия цвят като кафето, мисли си Аманда. Тя знае, че това е Дженифър, преди още Бен да я е представил.

— Дженифър Граймс, запознай се с Аманда Травис — чува го да казва, докато набързо възприема чертите на жената — тъмните очи, дългият извит нос, кораловите устни. — Дъщерята на Гуен Прайс.

— И бивша съпруга на Бен. — Аманда протяга ръка. — В случай, че е забравил да го спомене.

За нейно разочарование, Дженифър поема ръката й и енергично я разтърсва.

— Не е забравил. Много съжалявам, че трябваше да се срещнем при такива обстоятелства.

— Труден период — казва Аманда. — Искате ли да седнете при нас?

Дженифър Граймс махва към двама колеги, които я чакат при изхода.

— Ще се видим след малко — казва им тя, дръпва един стол от близката маса и го смества до масата за двама. — Всъщност, добре е, че попаднах на вас. Успях да открия някои от нещата, за които ме помоли снощи. — Поглежда многозначително към Аманда — Бяхме на най-отегчителното парти. Той каза ли ви?

— Каза, че било твърде отегчително, за да разказва — с усмивка отговаря Аманда.

Тъмните очи на Дженифър се разширяват. Тя отново насочва вниманието си към Бен.

— Изглежда, че са получили първоначалния доклад от аутопсията на Джон Молинс.

— И? — едновременно питат Бен и Аманда.

— И се явяват доста интересни резултати.

— Как така? — пита Бен.

— В какъв смисъл „интересни“? — пита в същото време Аманда.

— Ами, не са напълно изчерпателни и така нататък, разбира се, трябва да направят още изследвания.

— В какъв смисъл „интересни“? — отново пита Аманда.

— Ами, на първо място изглежда, че нашият господин Молинс е по-възрастен, отколкото си мислехме.

— Колко по-възрастен?

— С десет, може би дори петнайсет години, ако се вярва на вътрешните му органи.

Бен поглежда към Аманда.

— Което го прави около…

— … същата възраст, като майка ми — довършва мисълта му Аманда.

— Това важно ли е? — пита Дженифър.

Те свиват рамене.

— Има и още.

— Продължавай.

— Ами, изглежда, че нашият господин Молинс се е подлагал на пластични операции.

— Какви пластични операции?

— На носа. И лифтинг на лицето. Явно и двете са правени преди известно време.

Аманда подпира лакти на масата и обхваща глава с ръце. Какво означава всичко това? Че Джон Молинс е бил отчаян човек или просто суетен? Че се е опитвал да запази външността си или я е ненавиждал?

— Опитвал се е да изглежда на възрастта, посочена в паспорта му — осъзнава на глас тя. Паспортът, който е откраднал от истинския Джон Молинс, след като го е убил и си е присвоил самоличността му. Мили боже, кой е бил този човек?

— Това е другото — казва Дженифър.

— Какво друго? — питат Бен и Аманда и думите им се припокриват.

Дженифър изглежда малко изненадана.

— Ти ме попита за рождената му дата.

— Да? — отзовават се едновременно.

— Ами, прав беше. Според паспорта му, тя е на четиринайсети юли.

— Мамка му — процежда Аманда и ръцете й рухват в скута.

— Мамка му — повтаря Бен и се обляга назад.

— Но откъде знаеше все пак?

Нито Бен, нито Аманда обелват дума.

— Какво става тук?

И отново мълчание.

— Е, приятно ми е да си седим и бърборим… — казва Дженифър и тъмните й очи прескачат между двамата. След продължителна пауза тя дръпва стола си назад и става.

Бен тутакси се изправя също.

— Благодаря — простичко казва той.

— За какво по-точно?

— Не съм сигурен.

Дженифър докосва бузата му с такава нежност, че Аманда потръпва. После протяга същата ръка към нея.

— Радвам се, че се запознахме, Аманда. Надявам се всичко да се оправи.

— Аз също.

Аманда гледа как Дженифър се повдига на пръсти за лека целувка с Бен.

— Ще ми се обадиш ли по-късно?

— Разбира се.

После тя се отправя към вратата, като оставя след себе си само аромат на лимони.

— Ето тук. Така е добре — казва Аманда и таксито спира на ъгъла на „Блуър“ и „Палмерстън“. Тя подава на шофьора чисто новичка лилава банкнота от десет долара и му позволява да задържи рестото от почти четири долара. Какво по дяволите, мисли си, докато слиза от таксито в почти шест сантиметровия прясно навалял сняг. Така или иначе тези пари сякаш са от някоя детска игра. Сини петдоларови банкноти, лилави десетачки, зелени двайсетачки, розови петдесетачки, кафяви от по сто. Да не говорим за монетите от по един и два долара, които наричаха съответно „луди“ и „леди“. Лудата лейди значи, мисли си тя и си представя, че монетите са метафора за собствения й живот.