Джой Филдинг - Кукла на конци

— Не желая да бъда пусната под гаранция, Ваша чест — настоява Гуен.

— Адвокат, може би ще желаете една минута за консултация с клиентката си?

— Не е нужно, Ваша чест — казва му Гуен. — Не искам освобождаване. Виновна съм и трябва да остана в затвора.

— Ваша чест — заявява Бен. — С разрешението на съда. Ако мога да получа пет минути отлагане…

— Не искам отлагане — казва Гуен. — Настоявам да ме върнете в затвора.

— Изглежда, че клиентката ви вече е взела решение, господин Майерс.

— Ваша чест, клиентката ми преживява много тежък период.

— Това е лъжа — казва Гуен.

— Седни, Гуен. — Гласът на Бен е дрезгав, изпълнен с раздразнение.

Гуен свива рамене и неохотно заема мястото си.

— Адвокат, клиентката ви е обвинена в убийство. Тя казва, че е виновна. Аз казвам, ако иска да се върне в затвора, нека се върне.

— Ваша чест, въпреки тежкото престъпление, в което е обвинена — бързо подхваща Бен, — госпожа Прайс не представлява риск или заплаха за обществото…

— Аз застрелях абсолютно непознат човек — прекъсва го Гуен. — Не мислиш ли, че това ме прави заплаха за обществото?

— Майко, за бога… — Аманда става от мястото си и върви към предната част на залата. Съдията почва да блъска с чукчето си, а един полицай се втурва да я възпре.

— Това е дъщерята на обвиняемата, Ваша чест — обяснява Бен. — Тя е адвокат в щата Флорида и е оставила работата си, за да бъде с майка си, докато всичко се реши. Готова е да остане и да се грижи за нея…

— Нямам нужда от грижи. — Лицето на Гуен се зачервява тревожно.

— Имате нужда да млъкнете — казва й съдията. — Не си помагате особено с тези изпълнения.

— Това е целта, Ваша чест. Не искам да си помагам. Искам да се призная за виновна. Искам да отида в затвора.

— Няма проблеми. — Съдията решително удря с чукчето си. — Освобождаването под гаранция се отхвърля. Полицай, отведете затворничката.

— Благодаря Ви, Ваша чест. — Докато полицаят се приближава, Гуен Прайс се усмихва.

— По-късно ще се върна да поговорим — казва й Бен.

— Не е нужно — казва през рамо Гуен. — Радвам се, че те видях отново, Аманда. Лек полет обратно към Флорида.

— Мамка му — ругае в шепата си Аманда.

Съдията клати глава, сякаш иска да каже: всичко бях виждал, но това… После се засмива.

— Успех, господин Майерс, — казва на Бен, преди да заповяда на разсилния да повика следващия.

— А сега какво? — пита Аманда, докато следва Бен извън залата и надолу по дългия коридор.

— Мисля си, че току-що май останахме без избор.

— Натъкнахме се на нещо, Бен — казва му Аманда със свито сърце. — Ето защо тя няма търпение да приключи всичко. Видя лицето й, когато споменах името Тюрк. Това име означава нещо за нея, Бен.

Бен спира, преди да са стигнали до изхода.

— И какво от това? — с равен глас произнася той.

— Как какво?

— Джон Молинс, Тюрк, Уилям Шекспир. Какво значение има? Един човек е мъртъв, а майка ти е повече от доволна да поеме отговорността. Видя я пред съдията. Твърдо е решена да отиде в затвора и честно казано не мисля, че можем да направим нещо, за да й попречим. Тя не иска нашата помощ. Малкото й изпълнение днес го доказа.

— Какво ще правим тогава?

— Аманда, май не ме чуваш?

— Чувам те. Просто не съм съгласна.

— Не виждам какъв избор имаме.

— Винаги има избор.

— Да, но понякога някой друг го прави.

— И какво казваш тогава? — упорито пита Аманда.

— Знаеш какво казвам. Казвам, че може би е време да потвърдиш билета си и да се върнеш във Флорида. Още повече, че изобщо не искаше да идваш тук. На практика насила те доведох.

— Да, но сега съм тук и — какво? — просто ще хвърлиш кърпата и ще се предадеш? Готов си да оставиш майка ми да изгние в затвора през остатъка от живота си?

— До преди няколко дни ти нямаше търпение това да се случи.

— Много неща се промениха през тези няколко дни.

— Какво се е променило, Аманда?

Не зная дали някога съм ти казвала колко си красива.

— Не зная.

Изглеждаш чудесно. Този цвят ти стои прекрасно.

— Просто нищо не се връзва.

Съжалявам, че бях толкова лоша майка за теб, Аманда.

— Не мога да се върна във Флорида, Бен. Току-що си купих всички тези дрехи. Къде ще ги нося във Флорида?

— Какво?!

Аманда започва безпомощно да се върти в кръг.

— Нещо не е наред с майка ми, Бен. Различна е и ти го знаеш.

— Тя уби човек, Аманда. Това може да ти обърка мозъка.

— А може би вече нещо е било объркано. Може да има тумор на мозъка. Не помислихме за това. Можем ли да уредим да я прегледат на скенер?