Джой Филдинг - Кукла на конци

Съдията обявява един час обедна почивка. Аманда си поглежда часовника и с изненада установява, че е почти дванайсет и половина. Тя се изправя, докато съдията тържествено се оттегля от залата. Бен напуска масата на зашитата и се приближава до прокурорката.

— Стига, Нанси — Аманда го чува да й се подмазва с най-добрия си тон. — Защо се инатиш толкова? Тя е добро дете, което се е хванало с неподходящо момче. Първо обвинение. Остави я да извърши малко общественополезен труд.

— Хабите си въздуха, адвокат — процеждат сухите стиснати устни. — Общественополезен труд и всички остават доволни.

В отговор прокурорката повдига рунтавите си вежди, събира си книжата и излиза от залата.

— Очарователна е — казва Аманда, заслушана в чаткането на тежките обувки на жената, което отеква надолу по коридора.

— Какво правиш тук? — пита Бен, без да я погледне.

— Секретарката ти каза, че ще си тук.

— Господин Майерс? — приближава се една жена, стиснала молитвената си броеница. — Може ли да изведа Селена на обяд?

— Мамо, за бога, махни броеницата.

— Но гледайте да я върнете до един час — казва й Бен, жената обгръща дъщеря си с ръце и я извежда от залата.

— Сигурно им е доста тежко — отбелязва Аманда, докато ги изпровожда с поглед.

Бен не казва нищо.

— Ами ти? — осмелява се Аманда. — Мога ли да те заведа на обяд?

— Не съм много гладен. Благодаря все пак.

— Бен…

Той я поглежда за пръв път, откакто е застанала до него.

— Виж, ако това е за снощи, няма нужда да се извиняваш. Какво правиш с живота си, е твоя работа.

— Не бих могла да бъда по-съгласна. Не съм тук, за да се извинявам.

Той изглежда изненадан, може би дори малко разочарован.

— И защо си тук?

— Можеш ли да провериш вместо мен, дали рожденият ден на Джон Молинс е на четиринайсети юли?

— Защо ти е необходимо да знаеш това?

— Просто едно предположение.

— Доста странно предположение, дори и за теб.

— Просто говорих с тази жена снощи и тя каза…

— Каква жена снощи? — Той присвива очи. Да не би и жена да е имало в леглото ти, сякаш я питат те.

Аманда набързо изрежда подробностите от срещата си с Рейчъл Молинс и по лицето на Бен се сменят последователно любопитство, невярване, възхищение и гняв.

— Моля те, кажи ми, че това е начинът ти да се пошегуваш — казва, когато тя свършва.

— Зная, че не беше редно да ходя там сама. Не е нужно да ми го напомняш. Но наистина не мисля, че тя ме баламосваше. Първата ми работа тази сутрин беше да отида в библиотеката — продължава, преди да е успял да я прекъсне. — Почти цял час преглеждах съобщенията за всеки починал в Торонто през последния месец и в списъка нямаше нито един на име Молинс.

— И защо би трябвало да има.

— Защото Хейли Молинс ми каза, че съпругът й е дошъл тук да: уреди имота на майка си.

— Хейли Молинс? Кога си говорила с Хейли Молинс?

— Отидох да я видя, след като та ме остави пред хотела.

Бен клати глава в усилието си да следва неочаквания куп информация.

— Имала си доста натоварена нощ.

— Не бях планирала нищо от това. Повярвай ми. Просто нещата; се развиха от само себе си.

— И какво точно се разви?

Аманда описва посещението си при Хейли Молинс.

— Не мога да повярвам, че се е съгласила да говори с теб.

— Мисля, че я сварих неподготвена.

— Да, ти умееш да причиняваш това на хората. — Те се взират един в друг за няколко секунди. — Добре — казва накрая той. — Можеш да ме черпиш един обяд.

Те сърбат горещата крем супа от броколи в закусвалнята на: близкия хотел.

— Тази прокурорка изглежда като същинска вещица, яхнала метла — казва Аманда и се засмива на глас, когато пред нея внезапно изскача един далечен спомен, като пешеходец пред кола.

— Кое е толкова смешно?

Аманда поклаща глава, сякаш да прогони спомена, но той се е запънал и отказва да помръдне.

— Когато бях малка — неохотно започва тя, — спомням си, че майка ми наричаше една наша съседка истинска „вещица, яхнала метла“. И от тогава нататък тази жена ми вдъхваше абсолютен ужас. Извървявах огромни разстояния, само и само да не мина покрай къщата й, дори това да означаваше, че трябва да заобиколя целия квартал. Искам да кажа, че тази жена не само беше вещица, но и „яхнала метла“. — Аманда се засмива на своята детска наивност.

Бен също се ухилва.

— Всъщност, Нанси не е чак толкова лоша.

— Така ли?

— Просто си върши работата. Знаеш ги прокурорите.

Не толкова добре, колкото ти, мисли си Аманда и се опитва да си представи приятелката му Дженифър.