Джой Филдинг - Кукла на конци

— Зала 204 — шепне полугласно и минава през металния детектор. Стъпва на ескалатора, който започва от самия вход и гледа надолу как партерния етаж бавно се снижава.

На слизане от ескалатора едва не се сблъсква с привлекателна блондинка в развяваща се черна роба, каквито носят юристите в Канада, когато участват в някое дело в съда. Дали не е Дженифър, минава й през ума. Под робата се мяркат красиво оформените глезени на жената, докато уверено влиза в зала 201. Ти ли си? И защо не беше с Бен снощи?

Така поне нямаше да се чувствам толкова адски виновна за Джерод Шугър. Макар, че за мен си остава загадка защо трябва да се чувствам виновна за него. Мога да спя, с когото поискам. Едва ли някой може да ме обвини, че изневерявам на мъжа, който не ми е съпруг от осем години.

Добре. Хм. Добре — още чува Бен да казва, докато вратата се затръшва след него.

Аманда забелязва мъж на средна възраст, с вид на изгубен и неутешим, седнал на пейка пред една от залите и си спомня за нещастната физиономия, изписала се на лицето на Джерод Шугър, когато видя Бен до леглото. Още чувства по дланта си биенето на сърцето му, когато се опита да го задържи, след тръгването на Бен. Той също си тръгна само минути по-късно, с твърдението, че е прекалено разтърсен, за да заспи отново. Дори и обещанието за още един рунд любов не бе в състояние да го примами да остане. Много съжалявал, мърмореше, докато припряно нахлузваше дрехите си, но го очаквала наистина натоварена седмица, щял да се опита да й се обади, преди да напусне града, може да се разберат да се срещнат във Флорида, довиждане, беше страхотно, благодаря че си спомни за мен.

За мен беше удоволствие, мисли си Аманда, изтупва ботушите си от някакъв невидим сняг по тях и тръгва по дългия коридор — Само дето не беше. Наистина, но Аманда се опитва да си спомни кога за последен път действително бе изпитала удоволствие от секса, но се отказва, понеже образът на Бен отново изпъква в съзнанието й.

— О, не. По този път определено няма да тръгваш — скастря се сама, отваря вратата на зала 204 и влиза вътре.

Съдебната зала е модерна, без да е нещо особено. Най-отпред е седнал съдия в роба, заобиколен от многобройни чиновници, всички някак отегчени от делата. На свидетелската банка е застанал един полицай и гледа към празните места на журито вляво. Няколко зрители седят на редиците дървени пейки зад масите на адвокатите. Помощник-областният прокурор, ниска и набита жена, с блед цвят на лицето и стърчаща на клечки тъмна коса, демонстративно рови сред купчина листи. Тя носи болезненото изражение на лицето си едва ли не с гордост, сякаш е диамантена огърлица, която не възнамерява никога да сваля. Аманда разбиращо поклаща глава и сяда до някаква жена на средна възраст, премятаща молитвена броеница в треперещите си пръсти. Аманда протяга врат над хората пред нея и вижда Бен да шепне нещо на едно симпатично младо момиче до него на масата на защитата. Той потупва ръката на момичето, после се протяга и небрежно поглежда през рамо. Погледът му се спира на Аманда.

Какво правиш тук, я питат очите му.

Трябва да ти кажа нещо, безмълвно отговаря Аманда, но Бен вече е пренасочил вниманието си обратно към предната част на залата, където прокурорката се е изправила и оспорва някакво законово положение.

Гласът й е носов и неприятен и всеки път, когато поглежда към симпатичната млада жена, очите й се присвиват от едва сдържан гняв. Зад маската на всичката й приповдигната юридическа фразеология, тя всъщност казва: Ще ти дам да разбереш. Ти, с твоята дълга блестяща коса, скъпата ти рокличка и перфектно телце. Ти, порочно привилегировано дете, дето си мислиш, че животът не е нищо повече от купа сладолед, който може да се погълне без последствия. Е, добре, аз съм тук, за да спукам веднъж завинаги този сапунен мехур. Тук съм, за да ти покажа какъв в действителност е животът.

Аманда се опитва да внимава, но се отказва след десет минути на безнадеждно позиране от страна на прокурорката и се съсредоточава отново, едва когато Бен се изправя за възражение. В адвокатската си роба той изглежда почти толкова добре, колкото и в плетения си пуловер, отбелязва Аманда, а в това време съдията приема възражението му. Какво ли би могло да се случи помежду им предишната вечер, ако Джерод Шугър не беше в леглото й?

На нея какво й се искаше да се случи?

Нищо.

Това вече ти се е случвало. Ти приключи с него. Забрави ли?

Аманда се опитва сама себе си да увери, че се чувства уязвима, само защото се е върнала в родния си град след продължително отсъствие, принудена от някакви смахнати обстоятелства да прекара известно време с мъжа, когото някога бе обичала, да си припомня дълго потискани подробности от общото им минало. При подобни обстоятелства е трудно да не изпиташ някои познати вълнения. Навярно и той ги усеща и затова нахлу предишната нощ, при положение че спокойно можеше да се обади по телефона. Аманда затваря очи и се мъчи да прогони спомена за шока и удивлението, изписани на лицето на Бен, когато светна и видя Джерод Шугър в леглото й.