Джой Филдинг - Кукла на конци

Аманда поглежда над рамото си към стаята. Кънтенето в главата й нараства и при най-слабото движение. Какво ми става, чуди се тя. Какво си причинявам сама?

— Хайде да се разберем вътре — казва Бен. — Няма смисъл да спорим тук в коридора.

— Не. Наистина. Мисля, че трябва да си вървиш — възразява Аманда, но Бен вече бута вратата навътре. Ръката му е на ключа на лампата, преди да успее да го възпре.

— Какво се е случило тази вечер, Аманда? — пита я той. В този момент стаята се облива в светлина.

Някакво шумолене. Някакво раздвижване на чаршафи. Една призрачна фигура, бледа и объркана, се надига по средата на леглото.

— Господи — възкликва Джерод Шугър и закрива очи от неочакваната светлина. — Какво става тук?

Аманда вижда как страните на Бен ярко поруменяват, сякаш от премръзване. Усеща как той стиска скули и свива юмруци.

— Добре. Хм. Добре — измърморва Бен. Неловко пристъпва от крак на крак. — Извинете за безпокойството. Грешката е моя. — Изгася светлината и излиза от стаята.

Аманда не помръдва.

— За какво беше всичко това? — пита Джерод Шугър, след като вратата се затръшва.

Няколко секунди Аманда остава абсолютно неподвижна, после се връща в леглото. Трясъкът от вратата отеква като камшик в мозъка й.

— Нищо — казва тя. Завива се през глава, в опит да заглуши шума и затваря очи.

Съдебната палата на Торонто — наричана новата съдебна палата, въпреки че е на повече от трийсет години — се намира на ъгъла на „Юнивърсити“ и „Армъри“. Наричат я новата, за да я отличават от старата съдебна палата, която се намира в старата Градска зала на пресечката на „Бей“ и „Куин“. Новата Градска зала, чието строителство бе приключено през 1965-а, е точно отсреща на улицата и се състои от две полукръгли сгради от сив гранит, които се извиват една в друга. Новата градска зала се гордее с огромна, породила някога доста дебати, скулптура от Хенри Мур. Изложена отвън, тя представлява нещо като бронзово пиле без глава. Гордее се и с голямата обществена пързалка, на която още от единайсет часа преди обяд хората демонстрират уменията си.

Тези факти са припомнени на Аманда на следващата сутрин, когато шофьорът на таксито я откарва на погрешния адрес.

— Вие казва нова Градска зала — с тежък акцент настоява той.

— Казах новата Съдебна палата.

— Съдебна палата в стара Градска зала.

— Това е старата Съдебна палата. Аз искам в новата.

— Нова Съдебна палата не е тук — отговаря мъжът. Той прави неразрешен обратен завой по „Бей“ и поема обратно в посоката, от която са дошли.

Грешката е моя, мисли си Аманда и опира все още пулсиращото си чело в мръсното странично стъкло на таксито. Наблюдава скучния парад на сградите в центъра, губещи се в болнавото сиво небе. Трябваше да обърна повече внимание. На много неща, тъжно си мисли тя, припомняйки си снощната катастрофа.

— Как можах да допусна да се случи това?

— Нещо не е наред, госпожо? — загрижено пита шофьорът. Тъмните му влажни очи в огледалото са присвити, сякаш подозира, че тя отново ще си промени решението.

Ами, какво ли не, мисли си Аманда. Майка ми е в затвора. Имам ужасен махмурлук. Преспах буквално с непознат. Затова бившият ми съпруг ме смята за курва. Да го наречем стария ми бивш съпруг, потиска усмивката си тя. В отличие от новия ми бивш съпруг. Но кой го интересува за каква ме смята?

— Нищо — казва на шофьора. — Няма проблем.

Изпъва назад рамене и сяда изправено. Тъмнозелената изкуствена кожа на седалката изскърцва под черното й палто. В крайна сметка, какво право има Бен да я съди? Не й ли стигат другите грижи в момента? Пияна беше, да. Нейно право си е. Точно както си е нейно право да спи, с когото си поиска. Дори и да не й се ще в действителност.

И все пак, проклет да си, Бен Майерс. Защо ти трябваше да идваш снощи, като някакъв рицар на бял кон? Кой е казал, че се нуждая от спасяване?

— Имам ли вид, че се нуждая от спасяване? — пита високо, стряска шофьора и той рязко завива наляво, от което пък Аманда пада на една страна.

— Нова съдебна палата — обявява шофьорът и спира пред привлекателна сграда от сив камък.

Преди да слезе от колата, Аманда се забавя една минута, да се съвземе.

— Какво правя тук? — пита, но думите й изчезват в яката на палтото. Чуди се как ли ще се държи Бен, когато я види и се надява реакцията му да е по-добра от снощната. Поема дълбоко леденостудения въздух и влиза в сградата. Вади от чантата си листче и проверява номера на съдебната зала.