Джой Филдинг - Кукла на конци

— Не се притеснявам — казва Аманда, макар че точно същата мисъл й бе минала току-що.

— Не, преди много години се заклех тържествено пред самата себе си, че няма да стана като майка ми.

Аманда кима. Най-накрая — нещо, което разбира.

— Така че, много внимавам точно колко алкохол да си позволя. По някоя и друга чаша вино при специални обстоятелства. Бих казала, че този случай е такъв, нали така?

— Не зная. За какви обстоятелства говорим?

Рейчъл вдига чашата си.

— За това, че мъжът, наричащ себе си Джон Молинс, най-накрая си получи заслуженото. Наздраве.

— Наздраве. — Те се чукат. Тясното пространство помежду им е запълнено с тишина. Аманда чака по-възрастната жена да продължи, но тя не казва нищо.

Защо да си е получил заслуженото?

— Защото копелето очевидно е убило брат ми.

Защо това да е очевидно, чуди се Аманда й отпива няколко глътки, преди да произнесе въпроса на глас.

— Казах ти, че точно, преди брат ми да изчезне, сподели, че е срещнал някакъв човек, който щял да преобърне живота му. Ами, мисля, че е съвсем ясно, че този човек го е убил. А сега, двайсет и пет години по-късно, твоята клиентка е убила самия него.

Аманда се опитва да следва обърканата логика на жената.

— Това е малко пресилено — казва накрая.

— Защо? Как така пресилено? Не мислиш ли, че е доста подозрително, че двайсет и пет години, след изчезването на брат ми, мъж, наричащ себе си Джон Молинс, който някак си се оказва на точно същата възраст, на която би бил брат ми, и който дори малко прилича на него, внезапно се появява в същия град, където той живееше? Това не ти ли се струва поне малко странно?

— Може да е съвпадение.

— Съвпадение, друг път. Този човек е убил брат ми и е откраднал самоличността му.

— Уау! Чакай малко. Само защото носи същото, име като брат ти, не означава, че го е убил. Не допускаш ли да има повече от един Джон Молинс?

— Не, не мисля, че е възможно. Ти си тази, която ни е проверила в телефонния указател. Само шест имена в град с почти три милиона жители.

— Това не означава, че в целия свят има само един Джон Молинс. Този Джон Молинс, който е бил застрелян, е от малък град в Англия, северно от Нотингам — Аманда си припомня урока по география, даден й по-рано от вдовицата на убития.

— И е дошъл да уреди имуществото на майка си, нали така каза?

— Да.

— На колко искаш да се обзаложим, че ако провериш смъртния регистър за изминалите няколко седмици, няма да откриеш никой Молинс? По дяволите, провери ако искаш за цяла година.

— Дори ако това е вярно, то не доказва непременно нещо.

Рейчъл вдига ръце и виното се разплисква в чашата й.

— Мамка му, винаги ли си толкова упорита?

— Само се опитвам да ти кажа, че… — Аманда млъква. Какво се опитва да й каже? — Ако наистина мислиш, че Джон Молинс е не просто самозванец, но и убиец, защо не си отишла в полицията?

— И какво точно да им кажа?

— Точно каквото и на мен.

Рейчъл Молинс клати глава.

— Полицаите са по-упорити и от теб. По дяволите, аз отидох при копелетата преди двайсет и пет години, веднага, след като Джони изчезна. Умолявах ги и настоявах да намерят брат ми и знаеш ли какво ми отговориха? „Не се тревожи за Джони. Ще се появи. Черен гологан не се губи.“ — Тя глътва виното си. — Те не ми помогнаха тогава. Защо аз да им помагам сега? Пък и това няма да върне Джони. Закъснели сме с двайсет и пет години.

Аманда довършва виното в чашата си и приема предложението на Рейчъл да й налее още.

— Не е ли възможно, само възможно — бавно започва тя, — застреляният всъщност да е твоят брат? — Бърза да продължи, преди Рейчъл да възрази: — Ти сама каза — минали са двайсет и пет години. Хората доста се променят за четвърт век. Остаряват, напълняват, пускат си мустаци.

— Но не изчезват безпричинно.

— Може и да е имал причина. Ти каза, че вечно се е забърквал в бели. Може да си е навлякъл нещо на главата и да е трябвало бързо да напусне града. Може да е решил, че е по-добре да не ти казва нищо. Може да е решил да започне начисто. Може евентуално да се е преместил в Англия, да си е отворил малък магазин, да се е оженил, да е създал семейство…

— Не се е оженил и не е създал семейство.

— Откъде си толкова сигурна?

— Защото брат ми беше гей — казва Рейчъл и си налива втора чаша вино. — И моля те, не ме убеждавай, че гейовете често се женят и създават семейства, защото зная това. Но също така зная, че мъжът, застрелян от твоята клиентка, не е моят брат.

— Тогава е някой друг, на име Джон Молинс — внезапно на Аманда й се завива свят. Нищо чудно, казва си тя, и поставя чашата си на пода. Въртяха се в кръг.