Джой Филдинг - Кукла на конци

И тогава вратата отново се отваря и Аманда се озовава лице в лице с жената, от която се мъчи да избяга през по-голямата част от съзнателния си живот.

Това, което Аманда вижда: дребна жена в грозна затворническа униформа — тъмнозелен анцуг, безвкусно поръбен с розово. Въпреки липсата на грим, жената изглежда забележително млада за своите почти шейсет и две години. Лицето й е спокойно, по него няма и белег от тревога, нито следа от разкаяние. Косата й представлява овал от къси руси къдрици. Очите й са бледосини и съвсем малко се разширяват, когато забелязват Аманда. По тях преминава проблясък на копнеж, но толкова за кратко, че Аманда не е сигурна дали го е имало наистина или си го е измислила, страничен ефект от собствената й изгубена обич.

Майка й не казва нищо и кара Аманда да се чуди, дали изобщо я е познала. Възможно ли е да страда от старческа деменция? Не ме ли познаваш, майко, иска й се да попита, но не е в състояние да произнесе и звук. Може би същото се отнася и за майка й. Може би е толкова развълнувана да види единственото си дете след всичкото това време, че не може да говори; обикновено острият й език, сега лежи безсилно в устата като умираща риба в живарника на рибаря. Може да се притеснява, дори да се срамува, като се имат предвид обстоятелствата, които са ги събрали отново. А най-вероятно просто няма какво да каже на младата жена, която едва е познала. Явно това би изисквало повече усилия, отколкото Аманда заслужава.

— Аз извиках Аманда и й разказах какво се случи — обяснява Бен. — Тя пристигна със самолет снощи от Флорида.

Майка й отива до стола при масата и сяда, без да каже нищо.

Това, което Аманда чувства е гняв.

Иска й се да се хвърли към тази жена и да я разтърси, докато нещо — нещичко — не се появи в тези нейни зловещо безизразни сини очи. Кажи нещо, иска й се да изкрещи. Мълчанието на майка й е по-лошо от всяка обида, която тя би могла да й подхвърли. Неизменното й безразличие е почти непоносимо. Заслужавам обяснение. Защо хладнокръвно си застреляла човек? Защо се отнасяше към мен по такъв начин? Защо никога не си ме обичала?

Но казва:

— И аз се радвам да те видя, майко.

Последният път, когато Аманда видя майка си, бе точно след погребението на баща й. Погребението беше скромно, само семейството и няколко колеги от работата на баща й, както и няколко съседи. Липсваха приятели, защото родителите й нямаха такива. Резките промени в настроението на майка й и неуместното й поведение не допускаха това. Не че на Едуард Прайс му липсваха приятелите; той бе отдал живота си да се грижи за нещастната си жена. А за награда получи масивен сърдечен удар и преждевременна смърт.

След погребението Аманда и Бен я бяха придружили до дома. Старият господин Макгивър, техният съсед от отсрещната страна на улицата, им бе пратил домашен лимонов кекс. Аманда тъкмо го разрязваше, а Бен се бе заел да прави кафе. Майка й се взираше в тях от мястото си до кухненската маса, сякаш за пръв път през този ден бе осъзнала присъствието им.

— Това не е празненство — каза тя и изпразни една голяма чаша с водка.

— Никой не е казал, че е. — Аманда трябваше да си прехапе езика, за да не каже нещо повече. — Просто си помислих, че може да искаш да хапнеш. — Тя постави парче кекс пред майка си.

Майка й го отблъсна настрани.

— Не си права.

— Е, поне съм си все такава.

— Все още с тази голяма уста. — Майка й поклати глава неодобрително. — Винаги с голямата уста.

— Бихте ли желали чаша кафе, госпожо Прайс? — прекъсна я Бен.

Гуен Прайс се втренчи някак покрай него, сякаш го нямаше.

— Ти разби сърцето на баща си — каза тя на Аманда.

— За какво говориш?

— Аманда… — предупредително се обади Бен. Недей да хапеш, възпираха я очите му. Но беше твърде късно. Аманда вече бе захапала въдицата и бе на път да погълне смъртоносната кука.

— Да не си мислиш, че той не знаеше, че дъщеря му е курва?

— Вижте, госпожо Прайс, мисля, че казахте достатъчно.

— Не се прибира по цели нощи, пие, мъкне се с някакъв нехранимайко с лъскава спортна кола.

— И какво от това, майко, мислех си, че не ти пука.

— Той искаше толкова много неща за теб. Мечтаеше да станеш адвокатка. Самият той винаги е искал да стане адвокат, но родителите му не са могли да си позволят да го пратят в колеж. Не знаеше това, нали?

— И как бих могла да зная? — тросна се Аманда, преглъщайки сълзите си. — Той почти не ми говореше.

— Тебе никога те нямаше.