Джой Филдинг - Кукла на конци

— Е, как мина срещата ти снощи?

— Чудесно.

— Какво правихте?

— Вечеряхме у приятели.

— Наистина ли? Някои, които познавам?

— Съмнявам се.

— Никакви приятели от старото време? — игриво пита тя, макар че тонът му й подсказва да се откаже.

— Ти беше единственият ми приятел — напомня й Бен и спира на червения светофар на улица „Колидж“. Обръща се и я поглежда за пръв път, откакто са потеглили от хотела.

— При това не много добър — принудена е да признае Аманда.

Той отново свива рамене и от движението черното му кожено яке стига до ушите.

— Много вода изтече оттогава.

— Бяхме млади.

— Все още сме.

Аманда кима, въпреки че не се чувства особено млада тия дни и въобще от известно време.

— Мислиш ли, че отново можем да бъдем приятели? — осмелява се да попита — Искам да кажа, поне за малко. След като си тръгна, пак можеш да продължиш да ме мразиш.

— Аз не те мразя, Аманда.

— А би трябвало. — Светофарът светва зелено и корветът незабавно потегля, избръмчава покрай огледалната сграда на „Хидро“ и редиците болнични заведения от двете страни на широката улица. Колата се прилепя към пътя и друсането от неравностите по него преминават по цялото тяло на Аманда от петите до врата.

— Бях забравила как с това нещо се усеща всяка дупка на пътя.

— Всяка дупка — съгласява се той. — Това е Съдебната палата, впрочем. — Сочи наляво. — Делото за пускане на майка ти под гаранция ще се слуша във вторник.

Аманда пребледнява.

— Много е странно да чуя в едно изречение думите „майка“ и „пускане под гаранция“.

— Сигурно е така.

— Във всеки случай, съмнявам се, че тогава ще съм още тук.

Той свива рамене, но този път те едва помръдват.

— Мислиш ли, че ще я пуснат под гаранция?

— Мисля, че ще има по-голям шанс, ако ти гарантираш за нея.

— Шегуваш се, нали? — Наистина ли я кара да говори в полза на майка си?

— Напротив, съвсем сериозен съм.

— Караш ме да лъжесвидетелствам?

— Мисля, че едва ли ще се наложи.

— Да, ако не съм там, няма да се наложи.

— Тя ти е майка, Аманда — отново й напомня той.

— Ако трябва аз да описвам характера й, ще я обесят на секундата.

Той клати глава.

— В тази страна вече не бесим хората, Аманда.

— Повярвай ми, ще възобновите практиката.

— Няма ли най-малко да си помислиш по въпроса?

— Най-много да си помисля.

Той въздъхва и отново настава мълчание, но напрежението помежду им вече е изчезнало.

— Е, няма ли да ми разкажеш по-подробно за вечерята снощи? — пита Аманда, когато пред погледите им се изправя конферентен център „Метро“. Сеща се за Джерод Шугър и за миг се запитва какво ли прави.

— Не, няма да ти разправям за моята вечеря.

— Никак не си забавен. Кажи поне какво ядохте?

Бен се засмива, противно на желанието си.

— Най-много да ти разкажа какво ядохме.

Аманда се усмихва и усеща как мускулите, на врата и раменете й се отпускат.

— Добре, да чуем.

— Ами, чакай да видя. За начало имаше салата с круши и маруля, последвана от агнешки пържоли, „Бейби“ картофки и аспержи.

— И аз ядох аспержи. С печено пиле.

— Така ли? Къде вечеря?

— В стаята си.

— А, най обичам. Вкусно ли беше?

— Да. Какъв ви беше десертът?

— Шоколадова торта с кафе. А твоят?

— Пропуснах десерта. Легнах си рано. Ти в колко си легна?

— Към полунощ.

— У вас или при нея?

— Аманда…

— Просто поддържам учтив разговор.

— А-ха.

— Къде живееш впрочем? — пита тя.

— Имам апартамент в „Харбърсайд“. С изглед към водата.

— Стига бе. Не е вярно.

— Прозорци от пода до тавана във всяка стая.

— Не мога да повярвам. Звучи точно като моя дом във Флорида.

— И това изненадва ли те?

— Е, трябва да признаеш, че е малко странно.

— Кое?

— Колко много си приличаме.

— Винаги е било така — простичко казва той. — Ти нали заради това ме напусна?

Риторичният въпрос се забива в мозъка на Аманда, докато Бен завива по магистрала „Гардинър“ и се отправя на запад. За какво говориш, по дяволите, иска й се да му изкрещи.

— Е, как се казва приятелката ти? — пита вместо това.

Той се поколебава.

— Дженифър.

— Защо те винаги се казват Дженифър? — пита тя, сещайки се за съпругата на Шон.

— Какво?

— И каква точно е вашата история с Дженифър? — съвзема се бързо Аманда.

— Това изобщо не ти влиза в работата.

— О, я стига. Кажи ми.

— Няма какво да ти казвам. Срещаме се едва от няколко месеца.

— Това е достатъчно дълго, за да има какво да разкажеш.