Джой Филдинг - Кукла на конци

— Не, няма нужда. Първо ще проверя долу.

— Разбира се — казва той, сякаш й трябва одобрението му.

Аманда скача на ескалатора, който се движи от втория етаж към фоайето. В основата му е разположен друг ресторант, но един бърз поглед показва, че Хейли Молинс и децата й ги няма и там.

— Господи, не ми казвай, че ги е завела в „Макдоналдс“ — шепне Аманда в яката на палтото си. Току-що бе минала покрай един на улица „Блуър“. Възможно ли е да се е разминала с тях? И те да са хапвали сандвичи и пържени картофки, докато тя бягаше от мястото на катастрофата?

Представи си Бен, застанал до любимия си корвет. Винаги е полагал големи грижи за тази кола. Никога не е допускал катастрофи, нито дори драскотина. Досега. И всичко беше изцяло по нейна вина. Тя беше причината да блъсне колата си в задницата на глупавата тойота и да бъде принуден да се държи учтиво с онзи противен човечец. А как постъпи тя? Заяви, че няма време за такива глупости и избяга. Нещо, с което Бен би трябвало да е свикнал досега, мисли си и се чуди какво да предприеме.

Наоколо има десетки ресторанти. Не може да ги провери всичките. Безнадеждно е. Трябва просто да се настани удобно във фоайето, да се отпусне и да чака да се върнат. Точно като майка си, дава си сметка и изпъшква. Решава да провери на рецепцията. Възможно е някой да ги е видял като излизат и да е забелязал в каква посока поемат. Може даже Хейли да е поговорила с някой от служителите и да му е казала къде отиват. Доста оптимистично предположение, но от питане глава не боли.

Понякога обаче боли, поправя се Аманда, щом се сеща за всички въпроси, които бе задала на майка си и за тези, които тепърва щеше да зададе на Хейли Молинс. Понякога от питане боли глава.

Отправя се към фоайето и буквално се нахвърля на нищо неподозиращата служителка зад рецепцията.

— Спешно е — заявява на стреснатата млада жена, която уплашено отстъпва крачка назад. — Опитвам се да намеря Хейли Молинс. Зная, че е отседнала в апартамент 2416, но току-що бях до стаята й и нея я няма, а е много важно да се свържа с нея. Виждали ли сте я?

Младата жена бързо написва нещо в компютъра си.

— Съжалявам, но госпожа Молинс е напуснала.

— Как така е напуснала? Това е невъзможно.

— Оказа се, че е напуснала снощи.

— Каза ли къде отива?

— Боя се, че не.

На Аманда й прималява. Възможно ли е да си е взела децата и да се е върнала в Англия?

— Мамка му. Мамка му — повтаря тя, вторият път по-силно.

— Проблем ли има? — пита някакъв мъж, който се приближава зад младата жена и поглежда в монитора. Картата с името на ревера му го идентифицира като Уилям Граник, мениджър. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Опитвам се да намеря Хейли Молинс. Трябва спешно да говоря с нея.

— Боя се, че госпожа Молинс напусна.

— Да, така ми казаха. Но навярно е оставила някакъв номер, на който може да бъде намерена.

— Боя се, че не мога да ви помогна. — Тонът на Уилям Граник подсказва, че не би й помогнал, дори ако можеше.

— Мисля, че не разбирате…

— Аманда! — Внезапно гласът на Бен се разнася някъде зад нея.

Тя се обръща и го вижда да се приближава. Лицето му е силно зачервено, което показва, че досега е стоял на студа.

— Бен. Слава богу.

— Какво става?

— Напуснали са снощи.

— Страхувах се от това.

— Какво стана с колата ти?

— В крайна сметка оня приятел реши, че не иска да намесва полицията. Мисля, че ти го уплаши.

Аманда се усмихва, но усмивката й тутакси се превръща в гримаса.

— Мислиш ли, че са се върнали в Англия?

— Напълно е възможно.

— Можем ли да разберем?

— Хайде да пием кафе. — Бен я повежда към бара във фоайето. — Две кафета — поръчва той и вади мобилния си телефон от джоба. Поглежда си часовника и набира поредица от числа. — Здрасти. Аз съм — казва с неестествено нисък глас. По виновно приведените му рамене тя познава, че говори с Дженифър. — Да. Съжалявам за това. До много късно не се прибрах вкъщи… Всъщност, изобщо не се прибрах — признава след неловко мълчание. После: — Да, тя още е тук. Сега съм с нея. — Нова пауза, дори още по-неловка от първата. Аманда се чуди дали и за Дженифър е толкова неловко, колкото и за Бен. Наблюдава лицето му, вижда тъгата в очите му, чува съжалението в гласа му. Дали няма задни мисли? За Дженифър? За нея? — Може ли да поговорим за това по-късно?

— Има ли в действителност нещо за казване? — Аманда чува другата жена да пита.

— Ситуацията е сложна — отговаря й той. — Виж, налага се да те помоля за още една услуга.