Джой Филдинг - Кукла на конци

— Зверовете излизат. — Той премества ръце върху панталоните си и я целува силно по устата.

Телефонът почва да звъни.

— Не се отказва малкият дявол — казва Картър и поглежда към апарата върху нощната масичка.

— Не му обръщай внимание.

— Сигурна ли си?

В отговор Аманда изхлузва пуловера си и го пуска на земята.

— Господи, колко си красива — шепне Картър, а телефонът млъква.

Тя подръпва катарамата на колана му, свлича панталоните му надолу по бедрата и го примъква към леглото в средата на стаята. Озовават се върху бялата кувертюра и бързо се освобождават от останалите си дрехи. След няколко секунди и двамата са голи, ръцете му страстно я опипват, езикът му търси нейния. Точно както препоръча докторът, мисли си тя, докато той застава на колене и рязко прониква в нея, тялото му се блъска в нейното, заглушава звука на океанските вълни, бръмченето на климатика и подновения звън на телефона.

Картър обръща глава натам.

— Виж, може да е нещо спешно.

В отговор Аманда го хваща за задника и го притиска по-дълбоко в себе си. Бръква между краката му и мълчаливо го връща в предишния ритъм. За щастие той не се нуждае от повече насърчение и следващите двайсет минути преминават в приятно разнообразие от страстни пози.

— Уау — възкликва той накрая. — Това беше нещо друго.

Какво друго, изкушава се да пита Аманда. Вместо това казва:

— Готов ли са за още един рунд? — Пресяга се към него и точно тогава телефонът подновява болезненото си звънене.

— Защо просто не вдигнеш проклетата слушалка? Който и да е, явно няма да се откаже.

Аманда кимва, знае, че Картър Рийз е прав. Като не вдига, тя само отлага неизбежното, удължава мъчението. Грабва слушалката от нощната масичка и протяга кабела през гърдите на Картър.

— Ало? — изстрелва.

— Накрая ти писна, нали? — произнася познатият някога глас.

Аманда си поема дълбоко дъх, опитва се да усмири яростното биене на сърцето си.

— Дано да е за добро.

— Отнася се за майка ти — казва Бен Майерс.

Аманда се опитва да си представи бившия си съпруг, но й е трудно да си го представи по-различен от опасно красивия млад бунтар в изтъркано черно кожено яке, каквото носеше по времето на първите им срещи. Почудва се дали годините, откакто го видя за последно, са прибавили допълнително тегло към слабата му фигура, дали е оредяла тъмната му коса, дали времето е втвърдило мекия кафяв цвят на очите му. Страните му сигурно пак се набръчкват, когато се усмихва, мисли си тя, макар че усмивката му винаги е била предпазлива и бавна. Аманда рязко отмахва коса от лицето си и се обляга назад върху таблата на леглото.

— Майка ми — повтаря тъпо. — Да не е мъртва?

— Не.

— Болна?

— Не. Манд…

— Не ме наричай така. Да не е претърпяла катастрофа?

— Тя е в беда.

— Наистина? Кого е убила?

Челото на Картър Рийз се набраздява от дълбоки бръчки. Кого е убила, повтарят бръчките му.

— Бен?

Последвалата тишина изглежда продължава малко по-дълго от необходимото.

— Някакъв мъж на име Джон Молинс.

— Какво!

— Напомня ли ти нещо?

— За какво говориш?

— Вчера, около четири часа следобед, майка ти е простреляла и убила мъж на име Джон Молинс във фоайето на хотел „Четири сезона“.

Аманда чувства как цялото й тяло се облива в горещина от ярост.

— Що за безвкусна шега е това?

— Повярвай ми, не е шега.

— Сериозно ли се опитваш да ми кажеш, че вчера следобед майка ми е простреляла и убила някого във фоайето на хотел „Четири сезона“?

— Майка ти е застреляла някого ли? — пита Картър Рийз.

— Мъж на име Джон Молинс — казва Бен на Аманда.

— Кой по дяволите е Джон Молинс?

— Нямаш ли представа?

— Откъде бих могла да зная? Не съм разговаряла с майка ми отпреди нашия развод.

Картър присвива очи. Каза ми, че никога не си се женила, обвиняват я очите му.

— Какво казва майка ми?

— Не казва нищо.

— Защо ли не съм изненадана?

— Трябва да се прибереш у дома, Аманда.

— Какво? В никакъв случай.

— Майка ти е в затвора. Арестувана е за убийство.

— Майка ми е в затвора. Арестувана е за убийство — повтаря Аманда и си мисли, че сигурно е обзета от някакъв следсексуален кошмар.

Картър почва да се измъква от леглото, да си търси панталоните из гънките на завивката.

— Виж, очевидно е станала някаква грешка.

— Няма грешка, Паляче. Съжалявам.

— Какво?

— Майка ти е простреляла мъжа три пъти пред очите на поне двайсет свидетели. Тя вече си призна.