Джой Филдинг - Кукла на конци

Надява се той да не е някой от онези самомнителни типове, които изпитват такова облекчение, когато някой им обърне внимание, че прекарват цялата вечер в бълване на гузните си малки тайни.

— Тя наистина е много мила жена.

— Сигурна съм, че е чудесна.

— Всичко е наред с брака ми. Само че, нали знаеш…

— Отдалечили сте се — предполага Аманда. И преди е чувала този сценарий. Знае репликите на всички участници.

— Никой няма вина. Просто, ами, разбираш.

Аманда отдръпва ръце от неговите и оправя дълбокото деколте на черния си пуловер, с надеждата да отвлече вниманието му.

— Децата отнемат много от времето и енергията й — продължава Картър, видимо сляп за прелестите й. — Тя вече не се интересува твърде от секс. Казва, че е изморена. Разбираш.

Аманда кима, въпреки, че не може да си представи да е прекалено изморена за секс. Довършва наведнъж остатъка от виното си.

— Така — произнася той, вероятно усетил, че е време да смени темата. — Разкажи ми повече за себе си. Как такава красива жена се е захванала с толкова противна професия?

Аманда свива рамене.

— Мислех, че ще е забавно.

— Забавно?

— Интересно — поправя се тя, макар че забавно е по-точно описание.

— И така ли е?

— Понякога.

— Предполагам, че зависи от престъпника — отбелязва Картър.

— Не — възразява Аманда — Общо взето самите престъпници са доста скучни. Те са учудващо еднакви. Повечето не са особено умни, нито имат въображение. Само престъпленията им ги правят интересни. И обстоятелството, че никой от тези мъже не допуска, че ще бъде хванат.

— Мъже?

— Най-вече. Особено когато има насилие.

— Жените не прилагат ли насилие?

— Не съм казала това — отговаря тя, сещайки се за Карълайн Флетчър.

— Веднъж Сенди хвърли омлет по главата ми.

При небрежното споменаване на жената на Картър Аманда побледнява. За жена, която дори не съществуваше допреди няколко минути, тя изведнъж става някакъв фактор, с който да се съобразяват.

— Омлет ли?

— Правеше закуска и аз споменах, че според мен напоследък е качила няколко килограма. Следващото нещо, което си спомням, е, как този омлет лети през стаята и ме цапардосва право в челото.

Насилие със смъртоносни яйца, си мисли Аманда, а на глас казва:

— Навярно не е било най-доброто нещо, което да й кажеш рано сутринта.

Картър се подхилва при спомена.

— Има ли изобщо подходящо време?

— Съмнявам се.

— Била ли си женена някога?

— Не — излъгва Аманда, понеже решава, че това е по-лесният път. Двама бивши съпрузи биха дошли в повече на Картър Рийз, който и без това си има достатъчно грижи, докато се опитва да реши какво да прави със собствената си съпруга. Освен това, не й се иска да предъвква отново отегчителните подробности около причините за разпадането на всеки един от браковете й. Просто казано, първият път тя беше прекалено млада, а вторият — той беше прекалено стар. Е, може би не чак толкова просто, но какво е значението? Тя се съмнява Картър Рийз да е наоколо достатъчно дълго, че да има някакво значение. Изненадай ме, улавя се, че си мисли, усмихвайки се на мъжа отсреща и мълком го умолява да се отклони от предначертания сценарий. И аз ще го направя, ако ти се осмелиш, казват му очите й. Той я потупва по ръката и нетърпеливо поглежда към вратата.

Сервитьорът внезапно се материализира до масата и стряска Аманда, която не го е забелязала да се приближава.

— Как беше всичко? — пита, докато разчиства посудата.

— Вкусно.

— Благодаря. — Изрича го така, като че ли лично е приготвил храната. — Ще желаете ли десерт? Правим жесток лимонов пай.

— Звучи добре.

— Безкофеиново капучино — поръчва Картър. — И допълнителна виличка.

Аманда замръзва. Винаги е мразила да споделя храната си, не обича някой да протяга ръце към нейната чиния.

— И така, какво те доведе във Флорида? — пита Картър.

Изведнъж Аманда си дава сметка колко тихо е станало, сякаш всички в помещението са млъкнали и я чакат да отговори. Тя се взира през мътната светлина към няколкото други клиенти в ресторанта, но всички са заети да се хранят и изглеждат окуражително незаинтересовани от нейното присъствие.

— Дойдох тук на курорт преди осем години — казва тя. — Хареса ми това, което видях, й реших да остана.

В кой момент полуистината се превръща в лъжа, чуди се тя и се сеща за клетвата, която са длъжни да положат всички свидетели в съда. Заклевате ли се да кажете истината, цялата истина…