Джой Филдинг - Кукла на конци

— Нямаш право да ме наричаш така.

— Виж, мисля, че не ме чуваш какво ти говоря.

— О, чух те. Повярвай ми, много добре те чух.

— В такъв случай разбираш, че трябва да се прибереш вкъщи, колкото е възможно по-скоро.

— Не мога. Намирам се по средата на важно дело. Не мога просто да си тръгна.

— Можеш да издействаш отлагане.

— Невъзможно. Сигурна съм, че можеш да оправиш нещата там.

— Невъзможно — връща й думите той.

— Не мога да си дойда, Бен.

— Тя ти е майка.

— На нея го кажи това. — Аманда затваря телефона и ядосана изтръгва жицата от стената, после изтичва в кухнята и изключва другия апарат. Отива във всекидневната, отваря плъзгащата стъклена врата, излиза на просторната тераса и вдишва дълбоко хладния океански въздух, опитвайки се да вкара влага в пресъхналите си дробове.

Паляче, шепнат вълните отдолу. Паляче. Паляче.

Аманда бързо се връща вътре.

— Картър — провиква се тя, докато затваря вратата, в отчаян опит да заглуши нежеланите гласове. Поглежда отчаяно към спалнята. — Картър, домъкни си красивия задник тук. Нощта едва започва.

Но луната огрява празния апартамент и тишината й подсказва, че Картър Рийз си е отишъл.

— Заклевате ли се да кажете истината, цялата истина и нищо друго, освен истината? — монотонно произнася чиновникът и Дерек Клемънс поставя лявата си ръка върху Библията и повдига дясната.

— Да.

Аманда изучава клиента си, докато той произнася своето име буква по буква, а след това си казва адреса, въпреки, че според инструкциите й е сложил чиста бяла риза и изгладен черен панталон, пак изглежда леко немарливо. Отворената му яка стои твърде хлабаво около врата; коженият колан на кръста е износен и похабен; русата му коса, разделена на път и хваната на опашка, изглежда мазна и немита.

„Тази сутрин я мих“ — беше я уверил обидено.

Аманда става, разкопчава копчетата на черното си сако, същото като вчера, както и черната пола, и същите черни обувки, които все още й стискат на пръстите. Само бялата блуза е друга, въпреки че е идентична с вчерашната. Тя отново споменава основните факти от бившата връзка на обвиняемия с Карълайн Флетчър, предишния им апартамент, честите кавги, навика им да се карат жестоко и после да се сдобряват.

— Нека чуем вашата версия за случилото се на шестнайсети август сутринта — казва тя и внимателно оглежда заседателите, за да е сигурна, че всеки отдава нужното внимание. Доволна забелязва, че очите на всички са отворени и приковани в свидетеля. Засега никой още не клюма.

Навярно, разбира се, всички са спали добре, мисли си завистливо и си припомня нервните часове между полунощ и шест часа сутринта, които прекара в мятане, преобръщане и проклинане на всичко, свързано с Канада. Как смее Бен да й се обажда след всички тези години? Как смее да й отправя такива патетични изисквания? Как смее да я нарича Паляче?

Тя вече не е ничие паляче.

Трябва да се прибереш вкъщи, колкото е възможно по-скоро.

Не мога.

Как така не можеш?

Намирам се по средата на важно дело.

— Искам да кажа, че работя по цяла нощ — казва Дерек Клемънс, а Аманда се пита колко ли от показанията му е пропуснала — Не мисля, че искам прекалено много от нея — поне да има малко мляко в апартамента, за да мога да си направя една купичка овесена каша, като се прибера.

— Значи сте работили цяла нощ и сте били гладен и изморен.

— Работя от единайсет през нощта до седем сутринта…

Общо взето същите часове, които тя бе прекарала в мятане и преобръщане в леглото, мисли си Аманда и кима с искрено съчувствие.

— … така че, да, бях гладен и уморен. Апартаментът е кочина. А тя се готви да излиза. Слага си парфюм. Не ми казва дори „Здрасти, как си?“. Аз влизам в кухнята и си сипвам диетична храна от консерва, по която не си падам особено, но това е всичко, което имаме, щото Карълайн е вечно на диета. И млякото свършило. Искам да кажа, що за майка е тя, като не гледа да подсигури поне мляко за бебето?

Тя ти е майка.

На нея го кажи това.

— И това ви ядоса? — пита Аманда и тръска глава да прогони натрапчивите гласове.

— Дяволски вярно е, ядоса ме.

— Вие какво направихте?

— Казах й, след като ме връзва да стоя с детето по цял ден, най-малкото, което може да направи, е да иде да купи едно мляко и да го донесе вкъщи, преди работа. А тя ми отвръща, че нямала време. Аз й казвам, как така нямаш време? Дори няма още осем часа, а салонът отваря след един час. Тя ми казва, че искала да иде по-рано, понеже Джесика обещала да я подстриже, преди другите да дойдат. Тогава Тифани се събужда и почва да пищи, а аз съм изтощен, човече, и искам просто да поспя. Така че я помолвам да вземе бебето със себе си. Тя отказва категорично. Тогава се опитва да ме избута от пътя си, щото съм застанал пред вратата. Така че я хващам за ръката и в този момент тя ми зашлевява шамар.