Джой Филдинг - Кукла на конци

— Е, колко време мислиш, че ще се забави журито? — Ели Таунсхенд пита между две хапки от салатата си. Тя е най-близката приятелка на Аманда, въпреки, че рядко се виждат повече от веднъж месечно. Не и толкова дори, откакто Ели и Майкъл се сгодиха.

— Зависи, колко са умни — отговаря Аманда и се чуди дали изобщо някой от заседателите ще се окаже достатъчно умен да си даде сметка, че не е възможно историята на Дерек да се е случила по начина, по който я описа той. Трябваше само да възстановят последователността на събитията, както ги описа обвиняемият и щяха да разберат, че ако наистина Дерек Клемънс е стоял зад Карълайн Флетчър и тя го е скубала по посочения начин, не би било възможно устата му да се намира много по-ниско от раменете й, да не говорим пък да стигне чак до средата на гърба й .

Подобно нещо просто бе невъзможно, освен ако той не е лежал отгоре й.

Естествено Аманда нямаше намерение да злепоставя собствения си клиент.

— Е, намери ли си рокля за сватбата? — пита я Ели. Бадемовидните й очи се разтварят нетърпеливо в очакване. Меки кестеняви вълни очертават обли страни с трапчинки.

— Още не. — Аманда поглежда към оживената главна улица. Те седят пред отворения прозорец на таверната „Бит сити“ на „Клематис“ и наблюдават безразборния парад на туристите долу. Лекият бриз лениво си играе с кранчетата на хартиените покривки. Температурата се е установила на приятните двайсет и шест градуса. Още един идеален ден в Южна Флорида, мисли си Аманда и усеща смътна вина, че не му се наслаждава повече.

— Как така, не още? Какво чакаш?

— Сватбата е чак през юни — внимателно напомня на приятелката си Аманда.

— Което на практика е почти дошло. О, боже мой! Не се обръщай.

Аманда инстинктивно се завърта на стола си.

— Мамка му — измърморва под нос, докато гледа как Шон Травис се приближава с ръка, покровителствено обгърнала кръста на новата му съпруга. Мамка му, мамка му, мамка му, продължава да си мисли и изпъшква, когато той я забелязва. Няма такова съвпадение. Двама бивши съпрузи за два дни. Да не би секретарката й да е забравила да й напомни, че е Националната седмица на бившите съпрузи?

— Аманда! — поздравява Шон и обгръща още по-здраво младата си жена.

— Шон, как си?

— Добре. А ти?

— Добре — отговаря тя. — Помниш Ели, нали?

— Разбира се. Как сте?

— Добре.

Добре, добре, добре, мисли си Аманда.

— Вие трябва да сте Дженифър. — Тя изучава безстрастно бившия си съпруг и новата му жена и намира, че черната коса и сивите очи на жената отиват на сивеещата коса и черните очи на Шон.

Новата съпруга подава ръка на Аманда, после я слага върху леко заобления си корем.

— Чакаме го през юли — гордо произнася Шон, забелязал погледа на Аманда.

— Поздравления — искрено казва тя.

— Нямаме търпение — пропява Дженифър.

— Е, радвам се, че се видяхме — казва Шон на Аманда и звучи така, сякаш наистина го мисли. — Приятен обяд.

— Желая ви късмет — подвиква след тях Аманда.

— Копеле — настръхва Ели. — Да навира бременността й в лицето ти по този начин!

— Мисля, че той не искаше да стане така.

Ели свива рамене. Жестът показва, че не е убедена.

— Аз съм тази, която не искаше деца, Ели.

— Което никога няма да мога да разбера. Ти би била страхотна майка.

— Да бе. Имах чудесен пример. — Аманда си представя майка си, затворена в килия в Торонто, но тутакси премахва нежелания образ. Споменът за майка й упорито се загнездва в периферията на съзнанието й, докато тя се чуди дали да каже на Ели за обаждането на Бен. Когато накрая отваря уста, осъзнава, че Ели е по средата на някакво изречение.

— Извинявай, какво?

— Питах, как се почувства, като видя Шон отново?

Със свиване на рамене Аманда прогонва последните следи от спомена за майка си.

— Малко необичайно, предполагам. Странно е като си помислиш, че нямаш какво да кажеш на някого, с когото си мислила, че ще прекараш остатъка от своя живот.

— Съжаляваш ли за нещо?

— За много неща — с въздишка признава Аманда — Не бях много добра съпруга.

— Вие просто не си подхождахте много, това е всичко.

Аманда топло се усмихва на приятелката си.

— Това беше мило. Благодаря ти.

— Истина е. Шон Травис може да е много хубав човек, но никога не е бил за теб.

Аманда забелязва Бен Майерс да се прокрадва в съзнанието й и примигва в опит да го прогони оттам.

— Добре ли си?

— Чувствам се чудесно.

— Като че ли искаш да ми кажеш нещо.