Джой Филдинг - Кукла на конци

— Тя ви зашлевява шамар на вас !

— Да. Карълайн има подъл характер. Не се иска много да я прихване.

— Възразявам. — Тайрън Кинг се е надигнал наполовина и съдията приема възражението му.

— Просто отговорете на въпроса, господин Клемънс — инструктира го той.

— Съжалявам, Ваша чест.

— Какво се случи, след като тя ви цапна? — пита Аманда.

— Не си спомням точната последователност на събитията. — Внимателният подбор на думите звучи като чужд език в устата на Дерек Клемънс. — Но си спомням ясно, че се опитах да си предпазя лицето. В събота и неделя работя като сервитьор и не е добре за мен да изглеждам като пребит.

— Значи казвате, че ви е ударила повече от веднъж?

— О, да. Изстреля поне три-четири удара, преди да се осъзная.

Майка ти е простреляла някакъв мъж три пъти пред очите поне на двайсет свидетели.

— И какво направихте вие тогава? — пита Аманда с по-висок глас, отколкото е имала намерение.

— Хванах я, избутах я настрани, казах й да се маха по дяволите, че ми е писнало от простотиите й и отивам да си легна.

— А какво направи тя?

— Последва ме в спалнята, пищеше и ме налагаше по гърба. Предупредих я да ме остави на мира, но тя беше като бясна.

— Не сте ли й поискали орален секс?

— Майтапите ли се? Последното нещо, което бих направил, е да си туря оная работа в устата й. Извинете, Ваша чест — изрича Дерек Клемънс през приглушения смях на някои от заседателите.

— Няма да е зле описанието ви да не е толкова цветисто — казва съдията, но веселото пламъче в очите му подсказва на Аманда, че по-скоро се забавлява.

— И все пак нещата приключиха със секс — припомня на свидетеля Аманда.

— Да. — Той невярващо клати глава. — Ние все така правехме. В един момент си разменяме шамари, в следващия вече сме голи и се чукаме като зайци.

— Вие разкъсахте ли й роклята?

Той поклаща глава.

— Тези шевове се разпарят само като ги погледнеш. Карълайн постоянно се оплакваше от това.

— Вие накарахте ли я насила да прави секс с вас?

— В никакъв случай.

Трябва да се прибереш вкъщи, Аманда.

Какво? В никакъв случай.

Аманда си поема дълбоко дъх.

— Как ще обясните следите от ухапвания, господин Клемънс?

Дерек Клемънс проявява здравия разум да си придаде объркан вид. Той също поема дълбоко дъх, обръща се към съдебните заседатели и им разказва своята история.

— След като свършихме със секса, Карълайн пак почна да се нервира. Каза, че заради мен е закъсняла и сега Джесика няма да има време да я подстриже и всичко това било по моя вина. Казах й да млъкне и да ме остави да поспя, но тя отново почна да ме налага. Успях да сляза от леглото и да застана зад нея. Протегнах се да й хвана ръцете, за да не ми посяга, но тя изведнъж ме сграбчи за косата. Косата ми е доста дълга. — Той поклаща опашката си насам-натам, сякаш за да илюстрира казаното. — Тя обаче здравата ме бе уловила и почна да ме скубе. Кълна се, помислих, че ще ми изтръгне косата от главата и почнах да крещя да ме пусне. Но тя, естествено, какво прави? Почва да дърпа още по-силно, ето какво. Адски ме болеше и не знаех как да я накарам да спре. Затова я ухапах. Тя обаче пак не ме пускаше. И затова я ухапах още веднъж. Този път по-силно. Едва тогава ми пусна косата.

— Искате да кажете, че сте я ухапали при самозащита?

— Исках само да я накарам да престане да ме скубе — тъжно отговаря той.

— Какво се случи после?

— После тя грабна телефона и го метна към мен. Аз го улових и го хвърлих обратно към нея. Беше инстинктивна реакция. Нямах намерение да я удрям с него.

— Затворихте ли я в апартамента против волята й?

— Не, по дяволите. На този етап аз вече я умолявах да се пръждосва.

— Какво искахте да кажете, когато сте я заплашили, че ще я „пречукате“?

Дерек Клемънс свива рамене.

— Това бе просто израз. Ако някой от нас двамата се е страхувал, че ще го пречукат, това бях аз.

— Колко сте висок, господин Клемънс?

— Един и осемдесет.

— А колко тежите?

— Седемдесет и пет килограма.

— И се опитвате да ни кажете, че макар да сте с тринайсет сантиметра по-висок и с около двайсет килограма по-тежък от Карълайн Флетчър — продължава Аманда, понеже съзнава, че ако тя не зададе този въпрос, прокурорът ще го направи, — вие сте били този, който се е страхувал за живота си?

— Хей — отговаря със сконфузена усмивка Дерек. — Човек не го убива големината на пищова. А онези гадни малки патрончета.

Заседателите все още се кискат, докато Аманда си взема куфарчето.