Джой Филдинг - Кукла на конци

— Мога ли да ви задам един въпрос?

Аманда вдига очи към секретарката си и се улавя, че е затаила дъх.

— Кой е този приятел?

За секунди Аманда прехвърля в ума си няколко лъжи, но ги отхвърля набързо.

— Бившият ми съпруг.

— Бившият ви съпруг ли? — Секретарката не прави опит да скрие изненадата си. Очите й се приближават към основата на носа. — Мислех, че Шон Травис е бившият ви съпруг.

— Той също.

— Двама бивши съпрузи ли имате?

Аманда долавя неизреченото продължение „А сте само на двайсет и осем!“

— Какво да ти кажа? Аз съм твърде добър адвокат и твърде лоша съпруга.

Изчаква да чуе възражение от страна на Кели „О, не, сигурна съм, че сте била чудесна съпруга“, но такова не следва.

— Какво иска според вас?

— Нямам представа.

— Каза, че било наистина важно.

Аманда кима и усеща как тялото й се стяга.

— Ще му се обадите ли по-късно?

— Не.

Тишина. Секретарката й пристъпва от крак на крак.

— Ами добре, аз мисля да си тръгвам вече.

Аманда кима одобрително, но Кели не помръдва от мястото си.

— Има ли още нещо? — предпазливо се обажда Аманда.

Кели се приближава и подава на шефката си малко листче.

— Домашният му номер — внимателно поставя розовото парче хартия на бюрото. — В случай, че промените решението си.

Три причини, по които Аманда разбира, че Картър Рийз е женен, още преди той да й признае: първо, малкото прикрито местенце, което е избрал за вечеря, е толкова малко и прикрито, че Аманда, която добре познава района, два пъти минава с колата покрай комплекса, в който се намира то, преди най-накрая да го забележи, сгушено между магазин за домашни любимци и друг за преоценени обувки. Второ, в помещението без прозорци е толкова тъмно, че тя едва вижда какво яде, но въпреки това, нейният сътрапезник поглежда нервно към входа всеки път, когато вратата се отвори. Трето, той постоянно докосва безименния пръст на лявата си ръка, сякаш да се увери, че не е забравил да махне венчалната си халка — натрапчив и предателски навик.

— Всичко е наред — казва му накрая тя, довършила мидите си и решила да сложи край на притеснението му. — Не ме притеснява това, че си женен.

— Какво? — Дори и на приглушената светлина по лицето му ясно се забелязва колко е шокиран.

— Това, че си женен, не ме безпокои — искрено заявява тя. — Всъщност така нещата са по-лесни.

— Какво? — повтаря Картър Рийз.

— Аз не търся сериозна връзка; кариерата ми ме поглъща изцяло; хиляди неща ми висят на главата; а и по този начин усложненията са много по-малко. Така, че можеш да се отпуснеш. Не е нужно да ме лъжеш. Поне през повечето време — добавя с усмивка.

Минута мълчание, през която Картър Рийз се опитва да реши дали е извадил късмет. Свещта в средата на масата примигва колебливо, когато той издиша.

— Това някакъв вид проверка ли е?

Аманда се засмива.

— Просто казвам, че няма значение, това е всичко.

Картър се обляга назад, поклаща глава, скръства мускулестите си ръце пред гърдите и се взира в тъмнината.

— Има ли някакъв проблем? — пита Аманда.

— Честно казано, не съм съвсем сигурен как да приема това.

— Какво искаш да кажеш?

Той се усмихва неуверено.

— Ами, в интерес на истината, не зная дали да изпитвам възторг или обида.

Аманда се пресята през масата и докосва ръката му.

— Определено не съм имала намерение да те обиждам.

Още една тежка въздишка.

— Добре тогава. — Колеблива усмивка, която се чуди между „Трябва да съм най-големия късметлия на света“ и „Тук има някаква уловка“. — Добре тогава — повтаря той и свива пръсти. — Да бъде възторг.

Аманда отново се засмива.

— Хубаво. Сега, след като преодоляхме това, може би ще поръчаме някакъв десерт. — Оглежда се за сервитьора, но вижда само бледи сенки да се движат в дъното.

— Има ли нещо, което искаш да знаеш? — пита Картър.

— За кое?

— За моя брак.

Аманда размишлява за миг над въпроса. Той очевидно има чувството, че й дължи някакво обяснение, но честно казано, нищо около неговия брак не я интересува. Усеща обаче, че ако каже това, ще го обиди и затова тръгва по течението:

— От колко време си женен?

— От петнайсет години. Две деца. Момче, Джейсън, на тринайсет и момиче, Рошел, през март ще стане на единайсет. Сенди е художничка — продължава без подкана, все едно, че жена му седи до него и чака да я представят. — Рисува. Много е талантлива.

Аманда прави всичко възможно да изглежда заинтересувана.