Джой Филдинг - Кукла на конци

— Какво не бива да правя? — пита, без да го поглежда. Гласът му е непознат и тя се опитва да си представи как изглежда. Около трийсетте, тъмна коса, кафяви очи. Добри бицепси, силни бедра.

— Просите си някоя травма като правите наклона толкова стръмен. Говоря от личен опит — добавя, понеже тя не обръща внимание на предупреждението му. — Миналата година скъсах мускул. Отне ми шест месеца да се възстановя.

Без да спира да тича, Аманда обръща поглед в неговата посока и със задоволство установява, че той доста се доближава до представата й, само дето навярно е по-близо до четирийсетте, отколкото до трийсетте и очите му не са кафяви, а зелени. Красив по един прекалено спретнат и чистичък начин. Тя го е виждала тук и преди и знае, че това не е първият път, когато той й хвърля око. Тя натиска едно копче и усеща как наклона на машината под краката й се намалява.

— Така по-добре ли е?

— Всъщност най-добре би било изобщо да не използвате наклона. Вие и така бягате силово. Наклонът само ще натовари допълнително бедрените мускули.

— Не бих искала точно тях да натоварвам. — Аманда нулира наклона. — Благодаря. — Пита се колко време му е нужно, за да се представи.

— Картър Рийз — казва той, преди да е довършила мисълта си.

— Аманда Травис. — Поглъща го с един поглед, докато той се качва на пътеката до нея: широките рамене, мускулестите крака, здравия врат. Сигурно в колежа е играл футбол. А сега играе голф и прави фитнес. Най-вероятно съветник по инвестициите. Скоро разведен или поне разделен, ако се съди по липсата на халка. Две деца. Не се интересува от нищо сериозно. Дава му три минути, преди да й предложи да се срещнат по-късно за по питие.

— Хората Манди ли ви наричат?

— Никога.

— Добре тогава. Нека бъде Аманда. Е, често ли идвате тук? — изрича полушеговито.

Аманда се усмихва. Харесва мъже, които с лекота използват клишета.

— Колкото пъти успея.

— Обикновено ви виждам на онези смахнати колела.

— За жалост, днес закъснях малко. Всичките бяха заети.

— Някъде наблизо ли живеете?

— Живея в Юпитер. А вие?

— Уест Палм. Не ми казвайте, че сте изминали целия път от Юпитер, само за да тренирате.

— Не. Дойдох от работа.

— С какво се занимавате?

— Адвокат съм.

— Наистина ли? Впечатлен съм.

Аманда се усмихва.

— Така ли? — чуди се дали не й се подиграва.

— Адвокати с великолепни крака ме впечатляват — продължава той.

Усмивката й замръзва. Трябваше да се досети. Две минути, минава й през ума.

— А вие?

— Съветник по инвестициите.

— Сега пък аз съм впечатлена — подхвърля, като мълком се поздравява за интуицията си и се надява да не звучи прекалено неискрено.

Но дори и да подозира, че комплиментът й не е съвсем искрен, той с нищо не го показва.

— И какво право практикувате?

— Наказателно.

Картър Рийз се смее с глас.

— Съжалявам. Нещо смешно ли казах?

Той поклаща глава:

— Просто не ми се виждате от типа адвокат по наказателно право.

— И какъв е този тип?

— Груб, як, с бирен корем. — Той демонстративно я оглежда отгоре до долу и одобрително се усмихва, сякаш плоският й корем е бил оформен специално в негова чест. — Не виждам никакъв бирен корем.

— Не винаги това, което виждаш, е това, което получаваш — игриво предупреждава тя.

— Бих искал да видя повече.

Една минута.

— Кога свършвате работа? — пита той.

— Ще свърша около пет.

— Около?

— Горе-долу.

— Около? — повтаря той, но този път го произнася „ооколо“. — Долавям ли следи от канадски акцент?

Ти си родом от Торонто, нали?

Аманда настръхва. Тя бе положила доста труд да премахне всички подобни следи от говора си.

— Е, ще ме поканиш ли на питие по-късно или какво?

Кратка пауза, усмивка:

— Обмислях го.

— Мисли по-бързо. Трябва да се връщам в съда след по-малко от час.

Отново усмивка.

— Жена, която не обича увъртанията. Това ми харесва.

— „Мънки бар“? — предлага тя. — В шест? Така ще имам време да се отбия в офиса.

— Имам по-добра идея.

Аманда, свикнала с по-добрите идеи на мъже като Картър Рийз, не е изненадана.

— Знам едно чудесно местенце в твоя квартал. Можем да се срещнем там за питие, а може и да вечеряме…

— Звучи добре. — Аманда вижда как усмивката обхваща цялото му лице. Чувства се ужасно доволен от себе си, мисли тя, самата доста самодоволна. В края на краищата, когато става въпрос за премахване на стреса, сексът е почти толкова добър, колкото и тренировките.