Джой Филдинг - Кукла на конци

Колкото и да е странно, Аманда предпочита да е тук, в съдебна зала 5С на окръжната Съдебна палата на Палм Бийч, седнала до някакъв долен тип, обвинен в насилие над приятелката си, с която живее на семейни начала — пет обвинения, не по-малко, включително сексуално насилие и закани за смъртоносна разправа — отколкото да се пече на слънце върху прохладния пясък до някой полугол охранен турист. Само няколко минути да лежи по гръб и вълните да заливат босите й крака и Аманда Травис е готова да се втурне с писък към горещия паваж.

— Бих искал да проследим събитията от сутринта на шестнайсети август, госпожице Флетчър — казва помощник-областния прокурор и неговият дълбок баритон почти като изкусителна любовна въздишка връща вниманието на Аманда към предната част на заседателната зала.

Карълайн Флетчър кимва и продължава да си играе с прекалено изрусената си коса, а хирургично уголеменият й бюст изпъва копчетата на неуместно консервативната синя блуза. Обстоятелството, че жената, заради която е обвинен в насилие Дерек Клемънс, изглежда като стриптийзьорка, е в полза на обвиняемия. Всъщност тя работи във фризьорски салон, но Аманда с усмивка си мисли, че това не е толкова важно, колкото външния вид. В правото, както и в много други области на живота, видимото струва повече от същността. В крайна сметка, онова, което се прилага, е тъкмо видимата справедливост, а не самата справедливост.

— Шестнайсети август? — Младата жена избутва с език в единия край на устата си дъвката, която тайно дъвче по време на своите свидетелски показания.

— Денят на нападението — припомня й прокурорът, приближава се до скамейката и се накланя към основната си свидетелка. Тайрън Кинг е висок почти сто деветдесет и осем сантиметра, с шоколадовокафява кожа и блестяща плешива глава. Когато Аманда постъпи на работа в правната кантора на Бийти и Роуи преди малко повече от година, до нея стигнаха слухове, че красивият помощник-областен прокурор е племенник на Мартин Лутър Кинг. Когато обаче го попита, той се засмя и подхвърли, че май за всички чернокожи мъже на юг с името Кинг се разнасят слухове за родствени връзки с екзекутирания водач. — Заявили сте, че обвиняемият се е прибрал вкъщи от работа в отвратително настроение.

— Той винаги беше в отвратително настроение.

Аманда се надига наполовина от стола си и изказва възражение срещу обобщението. Възражението е прието. Свидетелката подръпва косата си по-силно.

— Как се прояви това настроение?

Свидетелката изглежда объркана.

— Той повиши ли тон? Крещеше ли?

— Шефът му се накарал и той се прибра и се развика на мен.

— Възразявам.

— Приема се.

— За какво викаше той, госпожице Флетчър?

Свидетелката превърта очи към тавана.

— Каза, че в къщата било хаос и че никога нямало нищо за ядене и че му призлявало да работи нощна смяна и като се върне вкъщи да заварва бъркотия и да няма нищо за закуска.

— А вие какво направихте?

— Казах, че нямам време да му слушам оплакванията и трябва да тръгвам за работа. Тогава той каза, че по никой начин не мога да изляза и да го оставя с бебето цял ден, че имал нужда от сън, а аз му отговорих, че не бих могла да взема бебето с мен във фризьорския салон и оттам се почна всичко.

— Можете ли да ни кажете какво точно се случи?

Свидетелката свива рамене и нервно премята дъвката с език от едната страна на другата.

— Не зная точно.

— Спомнете си колкото можете.

— Почнахме да си крещим един на друг. Той каза, че нищо не върша в апартамента, само си седя на костеливия задник по цял ден и ако няма да чистя и готвя, най-малкото, което бих могла да сторя, е да застана на колене и да му… — Карълайн Флетчър млъква, изправя рамене и поглежда умолително към журито. — Сещате се.

— Поискал е от вас орален секс?

Свидетелката кимва:

— Никога не са прекалено уморени за това.

Седемте жени в журито се подсмихват разбиращо, както и Аманда, която прикрива усмивката си в длан и решава да не повдига възражение.

— Какво се случи след това? — пита прокурорът.

— Почна да ме дърпа към спалнята. Аз му повтарях, че не, нямам време, но той не ме слушаше. Тогава си спомних онзи филм по телевизията, където момичето, мисля, че беше Дженифър Лопес, не си спомням точно, но както и да е, онзи я нападна и тя си даде сметка, че колкото повече се дърпа, толкова повече го настървява и ще стане по-лошо за нея, затова спря да се съпротивлява и това някак си го свари неподготвен и тя успя да избяга. Така че и аз реших да пробвам така.