Джой Филдинг - Кукла на конци

Аманда си спомня белезите от ухапвания, оставени от Дерек Клемънс по гърба на Карълайн Флетчър. Как мразя следи от ухапвания, мисли си тя.

— От колко бреме спи?

— От един час на пресекулки.

— И утре ще я пратите обратно в затвора?

— Няма причини да я държим тук.

— Ще я сложат в друга килия, естествено — Аманда отправя забележката си към полицая, който стои точно пред вратата и следи отблизо посещението им.

— Така мисля — казва той. — Боя се, че мога да ви позволя да останете само още няколко минути.

Аманда се обръща отново към майка си и приближава един стол до леглото й.

— Едно ще ти кажа, мамо — определено знаеш как да привлечеш вниманието. Бог е свидетел, че привлече моето. — Опитва се да се засмее, но произнася само никакъв дрезгав и напрегнат звук. — Не е ли удивително? Почти десет години нямаме нищо общо и после почваме да се виждаме кажи-речи всеки ден. И то на такива интересни места. Особено за жена, която рядко е напускала дома си през цялото време, докато растях. — Придърпва стола си по-близо до главата на майка си. — Видяхме се с Хейли Молинс — прошепва, докато се прави, че гали челото на майка си, но пръстите й едва докосват кожата й. Оглежда лицето на майка си за някакъв знак, че я е познала, че я е чула. Не вижда нищо — Тя ни разказа какви ли не интересни неща.

— Боя се, че трябва да ви помоля да се отдръпнете малко от леглото — нарежда полицаят.

— Всичко ни разказа — казва Аманда и неохотно отдръпва стола си от леглото, после става. Внимателно наблюдава майка си за някаква реакция, но отново не забелязва никаква. — Добре. Хайде да се махаме оттук. — Отива до вратата и хвърля поглед назад към спящата в леглото жена. Не е сигурна от това разстояние, но й се струва, че вижда една самотна сълза да се търкулва от затворените очи надолу и да изчезва във възглавницата.

Веднага, щом се връщат в къщата на Палмерстън Авеню, Аманда поръчва пица, а Бен пали камината във всекидневната.

— Мисля, че не е била използвана, откакто бях малка — удивлява се Аманда и се топли на пламъка. Спомня си как майка й седеше на дивана, без да забелязва опасните искри, прескачащи към краката й.

— Изглежда, че си работи съвсем добре — Бен се усмихва и излиза от стаята.

— Къде отиваш?

— Да взема тирбушон.

— За какво? Нямаме вино.

— О, имаме. — Той се връща и носи тирбушон в едната си ръка и бутилка скъпо „Бордо“ в другата. — Имам една каса в колата — обяснява, преди още да го е попитала. — Все забравям да я кача в апартамента.

На Аманда й хрумва, че той е планирал цялата тази вечер предварително и както виното, така и буйният огън са част от някакъв хитроумен план да я съблазни. Във всеки случай така се надява, докато Бен отпушва бутилката, а тя носи чаши от кухнята. Денят се бе оказал дълъг и мъчителен, изпълнен с неприятни изненади. Нямаше да й дойде зле да я обгърнат две силни и нежни ръце. Достатъчно нежни, за да припламнат приятни спомени, достатъчно силни, за да прогонят неприятните. Тя свежда глава, вдига поглед и се усмихва срамежливо. Спомни си колко добре ни беше заедно, казва усмивката й.

Бен налива на двамата по една пълна чаша с вино и повдига своята в мълчалив тост. Усмихва се. Помня, отговаря неговата усмивка.

Четирийсет минути по-късно те седят на пода във всекидневната пред огъня, с гърбове, опрени на дивана и поглъщат огромна пипа с тънък блат, двойно количество сирене и резенчета домати, довършват втората бутилка вино.

— Хубаво е — казва тя и се наслаждава на приятния трепет в горната част на гръбнака си. — Имах нужда от нещо такова.

— Беше дълъг ден.

— Така е.

— Майка ти…

— Хайде да не говорим за майка ми.

— Хайде — повтаря Бен.

— Нито за Хейли Молинс, нито за Родни Тюрек, нито за който и да било от тези глупави хора.

— Звучи ми добре.

— Също така не и за Дженифър.

Бен чука чашата си в нейната в знак на съгласие. Дженифър безцеремонно е изключена.

Очите им се срещат, приковават се, задържат се. Тя се киска, знае, че не е толкова пияна, на колкото се прави и се чуди дали и Бен не се преструва по същия начин. Ако са поне малко пияни, това им дава по-големи възможности за действие. Могат да си кажат неща, които при обикновени обстоятелства са недопустими. Могат да правят неща, които иначе биха били неразумни. Могат да пресичат невидими прегради, после да се кискат и да се оттеглят. Могат да се скрият от хапещия вятър и да се отдадат на изкушението, което ги привлича като магнит, откакто бе слязла от самолета; могат да правят страстна любов пред романтичния огън. От виното беше, могат да кажат на сутринта и да се измъкнат от обзелите ги фантазии, да се върнат всеки към своя живот.